В VI клас дойде нова учителка по история. Влезе в час, тогава имаше "дежурен", който казваше: "Клас стани, клас мирно!", а ние ставахме чинно…
– Здравейте ученици!
– Здраве желаем, другарко Еди Коя Си!
– Седнете.
И другарката Еди Коя Си отваря т.нар "Дневник" и започва по азбучен ред:
– Албена Иванова? – Става Албена, а другарката продължава – Кажете ми Албена, къде сте родена, на коя улица живеете?
Класът вече е в шок, това е първата другарка, която влиза в клас и ни говори на "Вие".
Албена отговаря:
– Родена съм в София, живея на улица "Галичица".
– И какво е това "Галичица"?
– Планина.
– Точно така. До планината е Охридското езеро. Там се намира манастирът "Свети Наум". А Вие, Анелия къде сте родена и на коя улица живеете?
– Родена съм в София, живея на улица "Презвитер Козма", обаче не знам какво означава името на улицата…
– Презвитер Козма е църковен писател от Хв, написал е "Беседа против богомилите", за тях ще говорим в следващите часове…
* * *
И така другарката Еди Коя Си, внимателно и без да притеснява и без друго уплашените ученици, отваряше вратите към познанието…
После стигна до мен:
– Игор, а Вие къде сте роден и ….
– Роден съм в Скопие и живея на площад "Велчова завера". Обаче съм питал за тази "завера" и ми казаха, че това било неуспешно въстание против турците години преди Априлското въстание…
– Така е, така е, и за това ще говорим в часовете по история, а Скопие къде е?
– Е, как къде, в Югославия…
– Не, моето момче, Скопие е временно извън границите на Отечеството…
* * *
Така неусетно, и в една крехка възраст, попаднах на истински ДАСКАЛ, който в един кратък период, и с величав дух, успя да пробуди в мен жаждата за знания и търпението да търся винаги и другата гледна точка.
* * *
После и други учителки (другарки) ни говореха на Вие, но винаги ще помня първата.
Тук не става дума за някакъв вид шовинизъм, национализъм или патриотизъм – защото в днешно време на това би се уповавал този разказ случил се в началото на есента на 1976 – тук става дума за отношението към българщината, към онази съвкупност от език, нрави, обичаи, култура и там каквото още трябва добавете…
* * *
В деня на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, и за огромно съжаление, все още "живея" извън границите на Отечеството, въпреки че съм стъпил в тази територия, все още съм "чужденец в собствената си страна"…
Уповавам се на истории от миналия век, на неколцина истински приятели и на огромната колекция от ехидни предатели, които поддържат жаравата – как иначе – без тях съвсем ще съм "изгубен" между сенките разхождащи се навън…
А вътре в мен има въгленче едно…
* * *
Честит празник!
Игор Марковски