Нашите пингвини някак трябва да добутат до януари без да правят резки движения, защото в момента цялата евроатлантическа международна сглобка навсякъде виси на тънко въженце, което ще се скъса при всички случаи.
Това е една от причините за тези вече до крайност видиотени детинщини, които партиите и политическите лидери използват, за да оправдаят работенето или неработенето си.
Хубавото е, че в тази вода, в която се варят, видно е, започват да се разваряват спойките им. Разбира се, за народа това е много неприятно положение, в което се намираме, но за сметка на това е неизбежно за момента. Докато не се раздвижи назначението, ако се стигне до назначение, на новата американска администрация, докато не тръгнат разни процеси по коригиране на други процеси, може да са в положителна, а може и в отрицателна посока, у нас нищо няма да се промени.
Ще обясня защо.
Като членове на ЕС и НАТО в момента България е абсолютно блокирана и спъната във всяко отношение. Тези две организации се намират в състояние на дълбока криза на идентичността и разпад поради липса на смисъл, но тъй като се крепят с финансите на всички участници и тъй като бюрократично се управляват с авторитарен механизъм, то следователно е невъзможно у нас да се развият извънсистемни действия и излизане от този блокаж в момента е невъзможно.
За да се задвижим, трябва да излезем от тях, или те да се разпуснат, разрушат. За да излезем от тях, трябват работещи български власти – законодателна, съдебна и изпълнителна. Такива ние нямаме в момента. И кръгът се затваря.
Което казвам, се потвърждава от ежедневните аргументи на политическите лидери и партии за едно или друго несъстояло се решение или процедура. Аргументите са вече на нивото на детската градина, в никакъв случай на висшата политическа власт!
За касиране на изборите вече не се говори. Парламентът е блокиран, всички чакат какво ще стане там отвъд.
Но скоро ще се раздвижи всичко.
Анастасия Гешева