1. Нова квантова гравитация, причинно-следствената теория на множествата, предполага, че пространството-времето е съставено от "
2. Тази теория може да предполага, че Вселената няма отправна точка, съществуваща безкрайно в миналото.
3. Причинно-следствената теория премахва проблема с сингулярността на Големия взрив, като елиминира
4. Времето в причинно-следствената теория не е илюзия, а реално, физическо явление.
5. Последствията на теорията все още се изследват, но тя може да промени разбирането ни за Космоса.
Тази теория означава, че Вселената винаги е съществувала и може да няма начало.
Възможно ли е нашата Вселена да няма начало?
Идеята за Вселена без начало може да звучи като нещо от научната фантастика, но новата теория на квантовата гравитация предполага, че това е реална възможност. Бруно Бенто, физик от Университета в Ливърпул, е сред тези, които изследват тази концепция, използвайки рамка, известна като причинно-следствена теория. Теорията на причинно-следствената мнозина оспорва традиционния поглед за пространството и времето, предполагайки, че те са направени от дискретни „атоми“ на пространство-вре Тази фундаментална промяна може да означава, че Големият взрив не е началото на всичко, а по-скоро конкретен момент в един безкрайно развиващ се космос.
Какво е теорията за причинно-следствената установена
В областта на физиката квантовата механика и общата относителност са осигурили мощни рамки за разбиране на Вселената. Тези теории обаче имат ограничения – особено при описване на екстремни условия, като тези в центровете на черните дупки или началото на Вселената, където гравитацията става изключително силна. Традиционната физика счита пространството и времето за непрекъснати, което позволява възможността за безкрайно малки точки. Това обаче води до математически разбивки на сингулярности като Големия взрив, където традиционните уравнения произвеждат безкрайни плътности и не работят.
Теорията на причинно-следствените множества предлага различна гледна точка, като третира пространството-времето като серия от дискретни единици, подобно на начина, по който пикселите съ Според тази теория пространството-времето има единица минимален размер, което означава, че не може да бъде разделено безкрайно. Бенто и неговият колега Став Залел от Империалския колеж Лондон изследват как причинно-следствената теория може да се приложи за произхода на Вселената. Те установили, че щом пространството-времето наистина е разделено на крайни атоми, тогава в началото на Вселената може да няма сингулярност, защото материята и енергията не могат да бъдат компресирани до безкрайно малка точка.
Безкрайна Вселена?
Работата на Бенто и Залел предполага, че според теорията на причинно-следствените множества Вселената може да бъде безкрайна и в двете посоки на времето. Техните находки, публикувани на предпечатната платформа arXiv на 24 септември 2023 г., предполагат, че Вселената може да не е имала истинско начало. Вместо това, това, което наричаме Големия взрив, може просто да е била особено динамична фаза в безкрайната история на Вселената. В теорията на причинно-следствената мнозина минаването на времето не е субективно преживяване, а физически процес, който разгръща един пространствено-времеви „атом“ Докато тези атоми се събират, Вселената расте, слой след слой, потенциално без начална отправна точка.
Тази идея все още е в ранен стадий и изследователите все още не са установили дали тя може напълно да отговори за сложната еволюция на Вселената. Изследванията на Бенто и Залел обаче показват, че поне математически подобна рамка е осъществима. Според Бенто тази творба не дава пълно обяснение за еволюцията на вселената от Големия взрив нататък, но осигурява основа, върху която да се изгради. Последствията от вселената, която не започва, могат да революционизират разбирането ни за времето, пространството и самото съществуване.
Както обяснява Бенто, причинно-следствената теория прави времето фундаментална част от вселената, а не появяващ се феномен. Концепцията, че Вселената може да няма начало, не само предизвиква конвенционалната космология, но и отваря вратата към напълно нови въпроси за съществуването. Макар че теорията на причинно-следствените множества далеч не е пълна, тя представя провокиращ за размисъл нов подход към мистериите на нашия космо
Калина Андролова
