"Малцинствата подкрепяха Демократическата партия главно по практически причини. През 60-те години на ХХ век демократите провеждаха програми за граждански права, насочени към подобряване на условията на живот на чернокожите и интегрирането им в американските властови структури. През 70-те години те защитиха позитивната дискриминация. Тези програми бяха изключително скъпи и непопулярни сред нечернокожите. Но през ХХ век същите тези програми послужиха като модел за подпомагане на жените, ЛГБТ хората, имигрантите, т.е. повече от половината население. С този ритъм те накрая ще фалират държавата. А когато гражданските права еволюираха към уокизъм, все повече и повече хора загубиха доверие, включително вътре в самите малцинства. Американците от всякакъв произход започнаха да търсят различен път".
Седмица след поражението на Камала Харис на президентските избори американският журналист и есеист Кристофър Колдуел анализира причините за този провал. Според него Демократическата партия се е заблудила, смятайки, че работническата и патриотична идентичност на партията от средата на ХХ век ще ѝ осигури гласовете на народните класи. Колумнист в Claremont Review of Books, сътрудник на “Ню Йорк Таймс” и член на редакционния съвет на сп. Commentaire, Кристофър Колдуел е публикувал няколко забележителни есета, сред които «Une révolution sous nos yeux. Comment l’islam va transformer la France et l’Europe » („Революция пред очите ни. Как ислямът ще трансформира Франция и Европа” (Éditions du Toucan, 2011), «The Age of Entitlement. America Since the Sixties» (“Епохата на правата. Америка от 60-те години”, Simon & Schuster, 2020) и Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam, and the West (“Размисли за революцията в Европа: Имиграцията, ислямът и Западът”, 2009).
– През 2016 г. победата на Доналд Тръмп беше анализирана като форма на възмездие на “дълбоката Америка”. Уместна ли е днес тази интерпретация?
– Като цяло, да, но думата “възмездие” подсказва, че избирателите са взели решението си емоционално, дори ирационално. Това не е така. Дълбоката Америка имаше основателни рационални и аналитични причини да подкрепи Тръмп. През първите три години от първия му мандат, преди пандемията от Ковид да прекъсне тази динамика, делът на работническата класа в националния доход се увеличи за първи път от ХХ век според Федералния резерв (централната банка на САЩ). Този път най-вече Камала Харис се опита да премести дебата на ирационален терен, наричайки Тръмп “фашист”. Тя очевидно има право на това мнение, но американците вече са натрупали определен брой конкретни елементи, за да знаят какъв тип президент би бил Тръмп.
– Дали четирите обвинения срещу Тръмп през 2023 г. парадоксално му послужиха като трамплин или стъпало?
– Това беше най-голямата несигурност в навечерието на изборите: дали американците биха пренебрегнали осъждането на Тръмп от наказателен съд, както бяха пренебрегнали негативната информация за него по време на изборите през 2016 г.? Те го направиха. И това е тревожен факт. Едно мнозинство от избиратели прецени, че осъждането на Тръмп в заседателна зала в Ню Йорк тази година не е законно наказателно производство, а акт на партийна корупция, опит да се използва държавата срещу политическата опозиция. Можем да разглеждаме тези избори като вот на недоверие към американските институции, което няма прецедент. А това отваря пътя за конституционна криза. Съдебните дела бързо ще застигнат Тръмп. На 26 ноември трябва да бъде определена присъдата на новоизбрания президент по първото дело в Ню Йорк.
– Пометоха ли много добрите резултати на Тръмп сред чернокожия или испаноезичния електорат, в частност при мъжете, идеята, че малцинствата са спечелени от демократите?
– Малцинствата подкрепяха Демократическата партия главно по практически причини. През 60-те години на ХХ век демократите провеждаха програми за граждански права, насочени към подобряване на условията на живот на чернокожите и интегрирането им в американските властови структури. През 70-те години те защитиха позитивната дискриминация. Тези програми бяха изключително скъпи и непопулярни сред нечернокожите. Но през ХХ век същите тези програми послужиха като модел за подпомагане на жените, ЛГБТ хората, имигрантите, т.е. повече от половината население. С този ритъм те накрая ще фалират държавата. А когато гражданските права еволюираха към уокизъм, все повече и повече хора загубиха доверие, включително вътре в самите малцинства. Американците от всякакъв произход започнаха да търсят различен път.
– Разкриха ли консерватизма на малцинствата тези избори?
– Консерватизмът е във възход. По време на кампанията анализаторите се стремяха да обяснят привлекателността на Тръмп сред чернокожите мъже, опитвайки се да намерят обяснение в неговия стил или културните “сигнали”, които изпраща. “Дали защото се държи като хип-хоп звезда?”, питаха се те. Важно е да се вземе предвид не само културния афинитет, но и много рационалните причини, поради които етническите малцинства биха гласували за Тръмп. Чернокожите и по-специално латиноамериканците заемат междинна или по-ниска икономическа позиция в йерархията. Ограничителните миграционни политики от първия мандат на Тръмп облагодетелстваха непропорционално тези работници, както показват статистическите данни на Фед, които споменах преди малко.
Два конкретни случая по време на тези избори показват еволюцията на партийните призивите към малцинствата. Камала Харис се опита да изолира и привлече жените, като обеща да защитава правата на аборт, такива каквито те съществуваха преди решението на Върховния съд през 2022 г. да прехвърли отговорността за законите за аборта на отделните щати. Абортът със сигурност е изиграл роля в полза на Харис, но не толкова, колкото са очаквали анкетьорите. Само 11% от избирателите сметнаха този въпрос за приоритетен на тези избори. Освен това абортът е въпрос на пол и популярното послание на Харис за правата на жените се преплете с непопулярното ѝ послание за правата на трансджендърите.
Вторият случай засяга арабите и евреите след събитията от 7 октомври. Преди изборите двете партии смятаха, че крайният резултат ще зависи от Мичиган, щатът с най-голям дял араби в страната. Много от тези араби, независимо дали са християни или мюсюлмани, са бежанци от войната в Ирак, недоволни от американския военен авантюризъм. Други са ядосани заради подкрепата на администрацията на Байдън за израелските репресалии в Газа и нахлуването в Ливан. Въпросът беше следният: как да привлекат арабите, без да отблъснат евреите, симпатизиращи на Израел? Демократите така и не намериха последователна стратегия. Когато Харис трябваше да си избере подгласник, губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро, популярен сред нерешилите избиратели в ключовия щат Пенсилвания, изглеждаше най-добрият възможен избор. Но Шапиро беше явен поддръжник на Израел, а демократите бяха сдържани към идеята и се опасяваха, че конгресът на партията ще бъде нарушен от демонстрации за Палестина и напускането на антиизраелски представители като Илхан Омар, американо-сомалийка от Минесота, и Рашида Тлаиб, американо-палестинка от Мичиган. Подобни истории са истински феномен в САЩ. Човек почти би си помислил, че е във Франция! От своя страна, Тръмп намери начин да привлече арабите, без да отблъсква евреите. Той призова за “мир”, без да навлиза в много подробности. Той беше подпомогнат от решението на Харис да прави кампания с анти-Тръмп републиканката Лиз Чейни, дъщеря на неоконсервативния вицепрезидент Дик Чейни, печално известен в Мичиган като един от архитектите на войната в Ирак. В крайна сметка Тръмп спечели с малко Мичиган.
– Дали тази победа е и победа за либертарианството, олицетворявано от Илон Мъск? Ще стане ли част от “тръмпизма”?
– Самият Мъск ще бъде част от тръмпизма – САЩ вече са икономически зависими от напредналите технологии. Идеологията на Мъск обаче няма да бъде неразделна част от това движение. Либертарианството, което беше ключов елемент на Републиканската партия по времето на Рейгън, вече играе по-фина роля. Конституционното либертарианство е по-важно от всякога. Свободата на изразяване се превърна в основна тема на дебата през последните четири седмици от кампанията, отчасти защото републиканците постигнаха добри резултати, атакувайки Камала Харис заради нейните уокистки позиции относно трансджендърната хирургия, но също така защото темата беше пламенно защитавана от кандидата за вицепрезидент Джей Ди Ванс, който не само е успешен автор, но и умел юрист.
В замяна на това, капиталистическото либертарианство беше изоставено: Републиканската партия сега се тревожи повече за неравенството на доходите и богатствата. Противопоставянето на свободното движение на стоки и работници стана основен принцип на тръмпизма. Някои поддръжници на Тръмп се интересуват от програмата за дерегулация на Хавиер Милей в Аржентина. Мъск може би е част от тях. Но проблемите на САЩ не са същите като тези на Аржентина.
– Направи ли Камала Харис същите грешки като Хилари Клинтън: същият морализъм, същата подкрепа за елитите, същият акцент върху политиките на идентичността?
– Демократите бяха партията на американския елит в продължение на половин век, но тези две истории са много различни. Хилари Клинтън произлиза от внушителна властова структура, с дълга кариера, която съвпадна с американския “еднополюсен момент”. Губернатор на Арканзас и съпруга на американския президент Бил Клинтън, за известно време член на администрацията на “Уолмарт”, тя беше след това държавен секретар и трябваше да стане наследник на Барак Обама. Хилари беше властова фигура във време, когато американците започнаха да изпитват недоверие към структурата на властта в страната. Те бяха видели провалите в Ирак и Афганистан, както и световната финансова криза. Хората я смятаха за арогантна и лишена от чувство за хумор и я отхвърлиха.
Камала Харис съще е направила кариера в пресечната точка на бизнеса и политиката – сестра ѝ е омъжена за важен шеф на Uber, а мъжът ѝ е адвокат за Силициевата долина и Холивуд. Но Камала е почти двадесет години по-млада от Хилари и се е наложила в Калифорния, а не в Арканзас. Това включва някои неудобства. В Калифорния бизнесмените, а не политиците държат властта. Освен това Калифорния е средище на най-радикалната политика на идентичността в страната. Харис не беше такъв моралист като Хилари. Тя беше по-симпатична. Нейният проблем беше по-прост: тя не беше на висота. Харис не би могла да стане кандидат на демократите в един нормален процес на номиниране. Влизайки спешно в президентската кампания, след принудителното оттегляне на Джо Байдън, на нея ѝ липсваше ораторско присъствие и необходимата концептуална изтънченост, за да защити солидно кандидатурата си.
Под натиска на стратезите на нейната партия, тя се измъкна от редовна пресконференция почти два месеца след номинирането ѝ. В последните дни от кампанията избирателите разбраха защо. След поражението ѝ демократите упрекнаха Харис, че не е отишла в предаването “The Joe Rogan Experience”, спонтанен тричасов подкаст без сценарий, в който Тръмп и Ванс се представиха успешно. Харис не отиде при Джо Роуган, просто защото не можеше да отиде. Тя има някои таланти, но импровизираният разговор не е един от тях.
– Това повдига въпрос за способността на демократите да се учат от грешките си…
– Проблемът не е в тяхната способност, а в склонността им. Демократическата партия има повече компетентни хора от всяка друга политическа партия в света. Тя представлява огромното мнозинство от елитите в четири взаимосвързани сектора – развлечения, технологии, финанси и университетско образование – на които най-мощната страна в света дължи своето икономическо превъзходство. Проблемът е, че нейните лидери вярват, че идентичността на партията от средата на ХХ век като патриотична и работническа формация все още им осигурява гласовете на народните класи. Това не е така. Светът се промени. Днешната Демократическа партия няма нищо общо с работническата партия, която е била.
Тя прилича на Републиканската партия отпреди 150 години. Последната беше създадена в средата на ХIХ век, за да се бори с робството, но след като Гражданската война бе спечелена, те откриха, че политическите им врагове са паднали и могат да управляват, както намерят за добре. Така че те забогатяха като партия на железници и финансисти по време на т.нар. златна епоха и прекараха по-голямата част от ХХ век далеч от властта. Демократите имат да преоткриват много себе си. Но техният синтез през ХХI между либерализъм и “уокизъм” напълно приключи.
Превод от френски: Галя Дачкова
