Кольо, самопровъзгласил се за спасител на нацията, вярва, че е божествена фигура, призвана да ръководи всички. Макар и извън парламента, злобата му е неизчерпаема – хвърля обвинения, кълне като влашка ромка и заклеймява всеки, който не споделя неговите виждания.
В парламента се движел като цар на интригите, а словесните му излияния били сравними с водопад – неспирни, шумни и често потапящи всички в неудобство. Но времената се менят. Кольо вече не е политик. И вместо в пленарната зала, дните му преминават на дивана вкъщи – с чехли, дистанционно и… един неизчерпаем запас от злоба.
Домашният кабинет на интригата
Колю днес има нова трибуна – хола си. Там, седи на дивана в компанията на купчина стари вестници и преносим вентилатор (по разбираеми причини). Той смята, че истинската политика не се случва на заседания, а във „Фейсбук“ групи и телефонни разговори с верните му съюзници. Разбира се, те са останали малко – няколко стари приятели, които все още не са изтрили номера му, вероятно от съжаление.
Е има и няколко застаряващи лелки които при липса на личен живот и менопауза които го смятат за Бог
Между отделните изпускания на газове и шумни въздишки, Колю бълва поредица от съшити с бели конци „разкрития“ за бившите си колеги. Обиколи Европа за сметка на Ивелин Михайлов, яде и пи за чужда сметка а първата му работа след като влезе в парламента беше да отиде подмит “за всеки случай“ в стаите на другите парламентарни групи. Помните ли обещанията му по време на предизборната кампания ??? Да видяхте нещо от обещанията му ? Как щеше да громи корупцията от парламента трибуна, е имаше едно единствено изказване след което сигурно се е наложило да си смени гащите, сричаше като първолак и се оглеждаше като мишок
Лъжата като нова платформа
Лъжите на Кольо обаче са истинско изкуство. Всяко твърдение е така преувеличено, че дори художествената литература би му завидяла. „Тая е корумпирана!“ – казва той. Когато го питат как знае това, Колю обяснява: „Ами, имам източници!“. Източникът, разбира се, е един бивш съсед, който веднъж чул, че Тази си купила нова чанта. В главата на Колю тази информация се трансформира в международен скандал.
Вместо да гради бъдеще, той се отдава на злоба и лицемерие, обсъждайки бившите си колеги с ехидна усмивка. Във всеки разговор намира повод да ги оклевети, докато тайно съжалява за загубените дни в парламента, където освен политически интриги, можеше да се наслаждава на евтините кебапчета в стола. Миналото му тежи, а настоящето е горчива сянка на амбициите, които никога не се сбъднаха.
Финалният лицемерен акорд
Но най-забавното в цялата история е лицемерието му. Колю с удоволствие ще каже, че някой е „гаден манипулатор“, след което ще прекара два часа в изработване на нова клевета за същия този човек. Той ще критикува „лъжливите медии“, докато самият той е автор на най-фантастичните измислици. И, разбира се, ще се представя за „човек от народа“, докато кара жена си да носи чантите от магазина, за да „не се преумори гласът му от говорене“.
Докато Кольо злобее, кълне и гради интриги от уютния си хол, светът навън продължава да се върти. Някои бивши колеги му се смеят, други го игнорират, а трети – те просто са щастливи, че той вече не е част от активната политика. Но Кольо е доволен – защото, макар и без гласоподаватели, той все още е цар в собствената си вселена. Макар и малко… миризлива
Димитър Екатеринов
http://pogled.eu