Виждате човек, държащ отворена книга. Как описвате картинката. Обикновено е:"Човек чете!". Ама не сте прави и това не е истината. Каква е истината – истината е, че виждате човек, който държи отворена книга и гледа в нея. Съждението е, че вероятно чете, но няма как да сте сигурни. Например човекът може да не чете, а да позира за снимка, която да втълпи на драгия избирател колко е интелигентен. Човекът може и да има примерно дислексия. Някои медии твърдят, че КП страдал от нея. Веднага ще възразя. Ние страдаме. Не той. Защото, човек, който не чете, трудно мисли.
Да се върнем на картините. Не всичко, което виждате, е така. Съзнанието често, когато например вижда в далечината контури, които му изглеждат познати, веднага решава, че това е конкретен човек, без да се загледа в детайлите, поради което и може да бъде заблудено. Когато съзнанието е убедено, че познава нещо добре, то дори далечната прилика с това нещо може да го въведе в заблуждение.
И ще завърша с една мисъл на Сьорен Киркегор: "Има два начина да бъдеш заблуден. Единият е да вярваш на това, което не е вярно, другият – да отказваш да повярваш на това, което е вярно.".
Елена Гунчева-Гривова