Любимата на няколко поколения певица Мими Иванова, постига първите си успехи извън границите на страната ни. Любовта ѝ с известния композитор Развигор Попов също пламва по време на голямо турне в бившия СССР, когато те са част от оркестър „Стакато“. През 1976 г. двамата създават група „Старт“. Успехът им е толкова голям, че Мими е избирана за най-любимата българска певица в анкетите на Българското радио за 1979, 1980 и 1981 г. След разпадането на групата, Мими и Развигор продължават да творят заедно и създават много вечни хитове, като „Петнадесет лалета“, „Слънцето е в моите коси“, „Вълкът и седемте козлета“, „Вече свърши хубавото време“, „Ах, този дъжд“, „Зелената стара чешма“, „Звезда“, „Майчице свята“, „Българийо, децата ни върни“, както и незабравимия ѝ дует с Борис Годжунов – „Хора и улици“, който наскоро възродиха с Развигор. Освен в страната ни, Мими печели отличия и от редица известни музикални фестивали в Румъния, Германия, Турция и Чехословакия. Мими и Развигор имат своя музикална школа, в която обучават талантливи български деца. Двамата се радват и на внучка, която вече е на седем години.
– Мими, на 12-ти декември с Развигор ви предстои голям концерт във ФКЦ-Варна. Какви изненади сте подготвили за вашите почитатели там и ще чуят ли в него и ваши нови песни?
– Ще има изненади по отношение на гостите на концерта. В него ще пея нови песни, но няма да мога да мина и без старите, както правя винаги, дори при не чак толкова голям концерт. Публиката, познавайки нас и репертоара ни, си иска много от тези вечни песни и шлагери и трябва да уважим желанието й. Сред изпълнителите, които ще ни гостуват са Теди Генев и Николай Урумов, ще има и други изненади, както и балет.
– А чувствате ли се вдъхновени за нови песни?
– Да! Очаквам Развигор да напише, както и други автори. Като певица с много познати и обичани шлагери, предпочитам вече да пея повече нови песни и тук-таме някои от старите, защото това е нов живот, ново вълнение… Направо съм жадна да получавам нови песни и се надявам за предстоящия ми концерт на 9-ти април в НДК, да има достатъчно и да са толкова хубави, колкото и старите. Една от новите ми песни е „Защото съм жена“, по музика на Развигор и по красивия текст на бургаската поетеса Мария Вергова. Дуетът ни с Теди Генев „Опитвам се да се сбогувам с лятото“ също е с много въздействащ текст на Петър Москов, съчетан с хубавата музика на Петър Песев. Прекрасно се получи. Много ми се пеят такива песни.
– В „Опитвам се да се сбогувам с лятото“ се усеща приятната носталгия към този сезон. Кой е най-хубавият ти спомен от изминалото лято?
– Аз много обичам лятото. Това лято беше много хубаво и динамично с турнето „Обич и песен“. Тези срещи с публиката действат наистина зареждащо, хората знаеха всичките ни песни и можеш направо да оставиш микрофона и те да ги пеят. Срещите с колегите след концертите също са много приятни и си изкарваме чудесно – говорим си, споделяме…
– А успя ли да се видиш през лятото с внучката Тайа Мей?
– Да, имам прекрасен спомен, макар и не точно летен, от почивката ни в Анталия. Бяхме там, заедно с внучката, дъщеря ми и Развигор. По препоръка на турци, отидохме през октомври, защото ни казаха, че юли и август там е 50 градуса, а до края на октомври времето е прекрасно. С внучката си изкарахме страхотно – много е смела, плуваше без притеснение с поясчето, докато майка ѝ като малка я беше страх даже да се докосне до водата. Влизаше в морето само на раменете на Развигор и след това първо топваше малкия пръст, после големия и т.н. (Смее се.) А Тайа Мей я наричах „жабчето“, толкова добре се чувстваше във водата. Забележителна е, нямаше човек да не я щипне и да не ѝ се усмихне.
– Тайа Мей пристрастена ли е вече към телефона и таблета, както повечето деца на нейната възраст?
– Още от бебе е така, в момента като започна да се обръща по корем в креватчето и вече гледаше лаптопа, а беше само на няколко месеца! Понякога се сърдя на майка й, защото тя е толкова пристрастена, че не знам как ще успее да се откъсне от него. Вредно е, защото така детето става с изкривен гръб, с течащи очи и е тотално зомбирано. Забелязвам, че вече и аз, вместо през свободното време да се разхождам сред природата, се залоствам вкъщи пред компютъра, което никак не е хубаво. Иначе се радвам, че Тайа Мей говори свободно немски и английски. Българският го говори много забавно: „Баби, аз иска да виж туй!“ На Развигор пък му казва „дадьо“. (Смее се.)
– Внучката ви е Козирог, също като теб. Откриваш ли вече типични черти за зодията в нея и кое твое качество би искала да вземе?
– Аз не харесвам много от чертите на зодията си. Повечето Козирози са затворени, вглъбени в себе си и нямат много приятели. Аз съм от малкото изключения, може би заради професията ми. Тайа Мей също не е такава, а е весело дете, явно генът на баща ѝ влияе – винаги привлича хората. Има светъл и лек характер и няма начин да се затвори. Аз, ако съм в компания, ще гледам да седна отстрани – да наблюдавам и да си почивам, а тя обича да командори, кой къде да седне, какво да прави и се усеща лидерство в нея. Същевременно е много чувствителна, притеснява се даже ако някой настъпи буболечка. Помага и на връстниците си, дано продължава да е така добричка, контактна и милосърдна. Децата са много добри, докато някой не посее нещо лошо в тях.
– Малката проявява ли вече музикален талант и коя от вашите песни ѝ е любима?
– Засега не пее, баща ѝ също не е най-добрият певец, но предполагам че ще е добра танцьорка, или спортистка. От нашите песни любима ѝ е „Вълкът и седемте козлета“ – забавно ѝ е, защото и дядо ѝ участва в нея.
– А ти на нейните години какво дете беше и коя е най-голямата пакост, която си правила?
– Вероятно точно в нейната възраст съм се заляла с врящо прясно мляко и още имам белег на гърдите си отпред – до шията. Минала съм под масата, след като мама току-що е сварила млякото и съм дръпнала покривката и цялата тенджера се е изляла върху мен! Добре, че са успели бързо да измият лицето и главата ми, но понеже съм била облечена с поло и млякото се е задължало по-дълго на гърдите и ми остана белег. Козирозите са белязани, имат тази карма.
– Какво друго можеш да споделиш за твоето детство и семейство?
– В семейството ми бяхме три сестри, големите две са родени една след друга, а аз чак 11 години след тях. Така че, съм изтърсак и те са ме гледали – бяха достатъчно големи и разумни да се грижат за мен, докато си давам сметка, че аз съм се отнасяла зле с тях. Бях глезено и зло дете, измъчвах ги и двете – не ядях, глезех се, тревожех ги… Не съм била от най-добрите сестри, но много си ги обичах и двете, светла им памет.
– Внучката и дъщеря ви живеят в Германия. Какво от там би искала да можехме да вземем в България, а какво не?
– Дъщеря ми напоследък е малко разочарована от всичко, което става там. Не е тази Германия, от времето когато тя отиде. Покрай нашествието на други хора вече улиците им не са толкова чисти и много неща са променени, но ако трябва нещо да вземем от там, бих искала да е дисциплината – да дадеш път на правото, на закона. Преди години бяхме в Германия с групата и ми направи голямо впечатление, че като се връщахме от работа в 3 часа през нощта и нямаше никакво движение, но една кола чакаше на светофара да светне зелено. При положение, че няма друга кола – стои и чака да стане зелено и чак тогава потегли! Кой у нас би го направил?! Иска ми се и у нас да се спазват правилата и те да са за всички. Много ми се иска да вземем от тях и това любезно отношение на работното място. Човекът, който те обслужва да те посреща с усмивка и да е внимателен.
– А с Развигор, посетихте ли вече родината на вашия зет – Ямайка?
– Аз не, но Развигор беше там за един месец. Каза, че е вълшебно място, направо рай, с много хубава храна, добри хора – усмихнати, без напрежение и без амбиция да приличат на този, на когото не могат. Знаят си мястото и не се напрягат и тревожат за дребни неща.
– Съгласна ли си с Йорданка Христова, че и на нас ни трябва един политик като Орбан? В Унгария всички прегледи са безплатни, а и не само…
– Как да не съм съгласна, когато у нас има хора, които нищо не могат да си платят. Пенсиите са едни никакви и в повечето сфери не сме като в нормалните страни, обаче за всичко това трябва да се работи. Трябва да има правителство и нашите политици да бъдат отговорни и да са в услуга на всички хора, особено на възрастните. Доколко развита е една държава се разбира по това какво е здравеопазването и положението на възрастните хора. У нас малцина имат достатъчно средства и могат достойно да си вземат някои неща, дори лекарствата. Не мога да си представя да не може човек да си купи лекарства и храна! Има много богати хора тук, сред които реститути, крадци, мошеници…, докато тези, работили години наред, едва свързват двата края и изнемогват.
– Кичка Бодурова е една от твоите приятелки, сред колежките. С нея говорите ли си понякога за ситуацията в родния шоубизнес и защо само у нас почти не звучи българска музика?
– Говорим си с нея и не мога да разбера защо е така, защо предаваме всичко наше, родно и мило!? Не се обичаме и самоуважаваме, това е едно от лошите неща в България, защото където и да влезеш в някоя държава ще разбереш къде си по музиката, която звучи, а тук… Ако не се поощрява и не се пуска родната музика, няма как да израсте. Много от нещата, които се създават у нас, приличат на цялата плява, която се прави в англосаксонските държави. България, за да успее, не трябва да пее английските песни, нещо друго трябва да покажем – идентично. За тази цел, всички радиа и медии трябва да помагат и да пускат българска музика, за да може да изплува нещо подходящо и качествено.
– Развигор написа своя автобиографична книга „Ау-у, от глад умирам“. Допада ли ти начина, по който те е обрисувал в нея?
– Е, то в книгите винаги някой те обрисува по- еуфорично. Развигор така ме е описал, като че ли съм богиня, а то не е точно така. (Смее се.) Не може човек да е идеален, но той е много миличък и не ме е предавал, знае как да не ме обиди и унижи, много е добър. Свестен човек е, улучих да е и добър и талантлив.
– Една от песните в прекрасния ви нов албум „Ние и песента“ е „Няма нищо случайно“. Вярваш ли, че е така?
– Много от нещата, които ми се случват, уж изглеждат случайни, а сякаш някой е искал да се случи точно така – най-често няма нищо случайно! Вярвам в това. На 28-ми октомври имахме концерт в НДК с „Обич и песен“, но два дни преди това ме продуха един силен вятър – започнах да кашлям и нямах височини. Нямаше как да променя нещо, или да се откажа, защото филхармонията е репетирала и вече всичко беше готово. В деня преди концерта изпаднах в тотална паника и питах колега за някакво средство, а той ми препоръча една фониатърка. Падаше се в неделя, в деня на изборите – беше ми много неудобно да ѝ звъня точно тогава, защото съм деликатен човек – направо се изпотих от неудобство. Тя се казва Иванова и започнах така: „Аз също съм Иванова, певицата Мими Иванова. Имам нужда от вашата помощ!“ А тя: „Г-жо Иванова, не помните ли, че аз ви целунах! В един магазин нямах дребни пари и вие тогава ми доплатихте и аз ви целунах! Колко се радвам.“ Аз ѝ обясних, че утре имам концерт, но съм почти без глас, а тя ме сюрпризира с думите: „Да, ние вече имаме билети, мъжът ми е купил за 15-ти ред!“ Няма как да не си направя асоциация с текста на песента ми „15 лалета – 15-ти ред“! Просто няма нищо случайно. След разговора ни пих от сиропите, които тя ми препоръча и още на репетицията пеех като славей, а предния ден въобще не можех да вдигна височините.
– Ти си била на съвместно турне с Кирил Маричков и „Щурците“ в Полша. Какви спомени пазиш от него и от Ваня Костова, с която бяхте много близки?
– Да, „Щурците“ ни акомпанираха, а също така имаха и една тяхна част в концертите. Акомпанираха ни страхотно и поляците много си падаха по нас – беше голямо удоволствие, много са добри и колегиални. Много ми е мъчно за Кирчо… Толкова много хора вече ги няма от моето време, увеличи се този небесен оркестър, много голям стана. Ваня Костова също много ми липсва, много лоялен човек беше. Да ѝ станеш приятел не беше най-лесното нещо и направо можеше да се чувстваш богопомазан, ако си станал от близките ѝ хора. На мен лично много силно ми липсва… Слушам по конкурси как пеят нейни песни и си казвам: „Господи, какъв глас изгубихме, няма такова нещо – различна, оригинална, велика, никой не може да пее като нея!“ Тя е извънредна, много специална и ми липсва не само като човек, а и в ефира липсват такива изпълнители – със смислени текстове и песни.
– Подкрепяш ли избора на Тръмп за президент на Щатите и вярваш ли, че той може да направи нещо за прекратяване на войната?
– Надявам се да направи нещо, защото е пълен абсурд в нашия век да се случват такива неща на две крачки от нас, докато ние живеем спокойно и се усмихваме. Войната е отвратително нещо и се питам как никой не можа да го предотврати.
– Според теб, трябва ли да има вероучение в училищата?
– Може би трябва да има, защото тази липса на вяра не води до нищо добро… По време на социализма направиха така, че вече в нищо не вярваме и нямаме респект към нищо. Без да съм фанатичка, имам респект от тези неща. Допада ми тази мисъл – вярвам и това ме прави добър човек.
Автор: Светла Йорданова
trud.bg
