Независима и свободна ли е адвокатската професия? Богат татко, беден татко!

Единственият кандидат за титуляр на прокуратурата е Борислав Сарафов, който към момента временно изпълнява длъжността. През изминалата седмица всички адвокатски колегии в страната го призоваха „да оттегли номинацията си и участието си в процедура, която е предрешена, лишена от легитимност и е на път окончателно да разруши институционалния авторитет на прокуратурата, на съдебната система, а и на държавността като цяло“, написа Висшия Адвокатски Съвет. Той единодушно подкрепи провеждането на протеста от всички адвокатските колегии в страната и ги призовава да вземат участие в пред Съдебната палата в град София или пред съдебните палати в своя град!

За първи път от години адвокатските колегии в страната показаха инициатива и не само позицията си като професионалисти, но и се ангажираха да защитят интересите на всички български граждани, защото адвокатите по призвание и по професия следва да са защитниците на гражданските права.

Защо обаче адвокатите не изразиха своята гражданска позиция и не се противопоставиха на скандалния конкурс на „фамилиите” на нотариусите ?

Въпреки скандалните разкрития на нашия сайт за начина на провеждане на конкурсите в България, Нотариална Камара си мълчи и Председателя Димитър Танев, чийто син и приятелка се наредиха за нотариуси на конкурса и една дузина деца на нотариуси, не продумва и дума по въпроса!

Димитър Танев не се посвени въпреки скандала да се изправи пред БНТ и да говори небивалици, че видите ли аз съм много „почтен и принципен нотариус” , 20 години след като реституция се осъществи, който можа си извика свидетели и си узакони имотите, включително и много нотариуси, прие се кадастъра и почти всички имоти се раздадоха.

Изведнъж няма и седмица след скандала с конкурса, излиза Танев и ни в клин ни в ръкав, обяви : „Искам наказателна отговорност на лъжесвидетелите в нотариалното производство”. На всички е ясно че, по този начин се отвлича вниманието на обществото от тези непочтени и срамни корупционни практики за провеждането на конкурса! Адвокатската гилдия си мълчи, нито протестира, нито се обявява срещу практика за конкурси, която е застъпена както в съдийските конкурси така и за избора на прокурори .

Свободна професия ли е независимия адвокат?

Какво се случва в нашето общество, защо за разлика от англо-саксонската правна система , в която адвокатите могат да заверяват пълномощни и да удостоверяват подписи върху частни документи, които не подлежат на вписване, тоест да придобият нотариални функции пред нашите адвокати са поставени редица икономически бариери, които преграждат възможността на тази гилдия да разполага със паричен ресурс, да има свободни, икономически силни , обезпечени и безпристрастни адвокати.

Никой в обществото не говори за тази горчива истина, но адвокатска гилдия е притисната силно икономичеки още преди Ковида, който допълнително ускори обедняването на адвокатурата и факта, че ако адвокат не работи с някоя банка , частен съдебен изпълнител , нотариус, или не разчита на свой човек съдия или прокурор, трудно може да има стабилен доход.

И докато на обществото се правят внушения, че адвокатите са алчни и много богатите, истината, която нашия сайт винаги държи първи да съобщи на читателите си е, че от пет години насам поради икономическата криза, редица забрани, които се налагат на българските адвокати и противопоставянето на останалите групи юридически гилдии с адвокатурата, се стигна дотам, че се налага защита на адвокатската професия и повишаване на нивото на адвокатските услуги и най-вече защита на интересите на гражданите.

Силното гражданско общество се нуждае от независими адвокати, разполагащи с достатъчно средства от дейността с, което може да стане само със Реформа, в която се дадат права на адвокатите да изпълняват функциите на нотариусите и частните съдебни изпълнители!

Разделянато на юридическите гилдиите в България и т.нар. „ парцелиране” и противопоставянето на нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдии, прокурори срещу адвокати създава идеалните предпоставки да се задържи „статуквото” на корупция, политическа безпътица, прогнила съдебна система и липса на механизъм за ефективен контрол на останалите съсловия.

Разбира се не се коментира гласно, но обедняване на адвокатурата, води до все по-малкото и влияние в обществото , за сметка на все по-силни и по-сплотени нотариални и магистратски съсловия, които взаимно се тачат и уважават и си правят услуги. Припомняме, че преди две седмици нашия сайт разгласи истината за конкурса за нотариуси, която всички знаем, децата на нотариуси и магистрати и други протежета са предварително определените кандидати, които в крайна сметка и са окончателно назначените нотариуси.

Както стана скандално известно Министъра на Правосъдието Павлова, протеже на президента Радев, която е и бивш заместник прокурор, гледаше да „лови риба в мътна вода” и набързо проведе скандалния конкурс за нотариуси, като отказа да допусне журналисти на устния изпит и набързо си осребри поста министър. Факта, че заместник министър на правосъдието си подаде оставката, след нашите разкрития и въпросите от адвокати, които са участвали в конкурса и са положили труд, ни най-малко не я притисни.

Така се засили пропастта между адвокати и нотариална гилдия, която упорито държи настрана от частния си нотариат, предназначен за „богоизбрани” им наследници, адвокатурата. Безпардонна наглост на Министъра на Правосъдието, която дори не даде отговор на запитването на журналисти за съмненията в „ конкурса” , дава ясен отговор на въпроса: Кой и защо има интерес да държи в бедност адвокатите, защо се упражнява натиск върху честа и достойнството на гилдията им?

Както е казал народа , какво да очакваш, ако си оставиш „ стадото без кучета”.

Зависимостите и лобизма в цялата съдийска, прокурорска и нотариална гилдия създават предпоставки в юридическата общност да има силно разделение и липса на достатъчно средства за адвокатурата!

Най-кадърните и най-почтените адвокати, които следва да бъдат и пример за подражание за своите колеги, да упражняват професията, поради силната икономическа криза и липса на достатъчно дела, не винаги могат да бъдат достатъчно свободни за да изразят мнението си, а само онези, които са достатъчно материално обезпечени, за да могат да си позволят превратностите на клиентското търсене.

Младите и умни адвокати, които тепърва трябва да се утвърдят като професионалисти, но нямат материалните средства за това, нито имат „наследена“ клиентела на родителите си, то макар и да положат усилия да си намерят клиенти – дали самостоятелно, отваряйки си кантора, дали със свои колеги, които вече имат кантора, са в доста трудна икономическа ситуация. Но в края на краищата липсата на средства и на клиенти може да го принуди да сменят попрището.

Същия този адвокат, ако няма „синя кръв” и не е син на съдия, нотариус или прокурор няма да бъде допуснат да упражнява професията си като нотариус, магистрат или частен съдебен изпълнител.

Лошото е, че този обикновен, почтен адвокат, който няма гръб и лобита пред съдии и прокурори, вероятно щесе окаже без доходи и не би могъл да плаща разходите, особено ако е млад, има семейство и трябва да плаща ипотека например, ясно е че той ще бъде много уязвим за да се реализира в попрището, което си е избрал и е лесно да стане зависим.

Обществото губи, защото именно в упражняването на тази професия, от честен, независим адвокат, който е добър в работата си, би допринесло най-много за увеличаването на общото благосъстояние и би могло да се противопостави на корупцията и липсата на коректив във съдебната система.

До преди няколко години , адвокатите нямаха право да управляват търговски дружества и да имат собствени фирми. Все още адвокатите нямат право да се рекламират, нямат право да работят на трудов договор или да бъдат държавни служители. Адвокатите не могат да заемат със знания си и опита си длъжността нотариус, съдия или прокурор, защото тези длъжности , както вече стана публично известно, се наследяват, уреждат и обещават на магистрати и политици, не на адвокати. Така източниците на доходи на адвокатите са силно зависими от останалите господстващи съсловия в юридическите среди.

И докато останалите гилдии процъфтяват, като например нотариалната и частните съдебни изпълнители и се чудят на коя луксозна почивка да отидат и каква по скъпа кола да си купят, адвокатите едва успяват понякога да платят офисите си и членските си вноски към колегията.

Защо българските адвокати нямат право, както в англо-саксонската правна система да осъществяват някои функции, които осъществяват нотариусите или частните съдебни изпълнители, от които законно да реализират доходи ? Защо нямат право да се рекламират?

Кой има интерес адвокатската гилдия да бъде недостатъчно икономически стабилна ?

1. Големите кредитори банки, които не искат да има силни адвокати, освен тези, които са на „хранилка” при тях, за да няма кой да им се противопостави

2. Съсловието на нотариалната гилдия, която ревниво си пази „кокала” и дори не допуска адвокати сред тях. Повечето от нотариуси не желаят дори нотариалните актове да бъдат написани от друг освен от тяхната кантора, с малки изключения, но винаги за да се затвърди правилото.

3. Съдийската гилдия, защото по този начин в тях остава „и хляба и ножа „ и за да наложи своето надмощие. Свободния адвокат ще обжалва неправилните или незаконосъобразни актове, не само от материален интерес, но и за справедливост.

4. Прокурорите по същите аргументи, освен ако не се сработят с някои адвокати, но това изключва тези, които са почтени..

5. Частните съдебни изпълнители , за да могат също да имат надмощие над адвокатурата, която да не им мъти водата, например като обжалва насрочена публична продан на „несеквестируем”единствен жилищен имот на възрастен човек, поръчител по заем .

В крайна сметка всичките тези гилдии целят да запазят надмощието си над адвокатите като умишлено създават индиректно икономически бариери!

Натиска върху адвокатската гилдия е очевиден, по думите на адвокат, който коментира пред нас законопроекта за промяна в Закона за адвокатурата, но пожела да остане анонимен. Този натиск е върху достойнството и авторитета на професията на адвокат и особено ясно пролича в мотивите и обсъждането на законопроекта за промяна на Закона за адвокатурата, само преди месец, който законопроект така и не се прие поради наложеното вето на президента Радев.

С това вето се целеше да се въведе лимит на възнаграждението на адвокатите при особеното представителство, да се даде възможностт на съда въпреки Наредбата, възнаграждението на назначения от съда особен представител да бъде контролирано от съда. По този начин се създават възможности да няма достатъчно адвокати, които да се съгласяват въобще да поемат защитата, така и да се снижава качеството на юридическите услуги. По отношение на особените представители, по думите на същия адвокат, с възнаграждения от по 200-300 лева за отменителни искове, например, се цели да се демотивират компетентните адвокати да поемат защитата на ответника. Големите кредитори имат интерес да не е адекватна защитата на другата страна, защото ще им е много по-лесно да си спечелят делото.

Не е редно съдът сам да си избира прокурора по делото, а защо да определя адвоката и неговия хонорар? Именно чрез този натиск на президента Радев и на съдийската общност се осигурява слаба и не особено активна позиция на адвоката.

Под заплаха за санкции от Европейската комисия, която от години води наказателна процедура срещу България, парламента най-после се зае със обсъждането на заканопроекта за промени в Закона на адвокатурата, с който да се отмени забрана адвокатите да рекламират дейността си, което също си е вид икономическа бариера, но така и не довърши започнато.

Време е адвокатите да получат своето достойно и почетно място в обществото!

http://pogled.eu