Образованието ни днес е насочено към създаване на безпаметно общество. Децата се приучават единствено да възпроизвеждат за оценка – в определено време, а после да забравят. Дори малкото, което им се преподава е преиначено, без основа и при пълна липса на Родолюбие.
Така израстват хора, у които липсва “отгледана” или по-скоро “събудена” любов към род, народ и Родина. И израсли така децата ни се превръщат в “биомаса”, която расте, за да СЛУЖИ така и по начин, както някому е угодно.
Историята е един от най-важните предмети, защото дава онази основа – среда, в която да израсне пълноценен човек. Човек знаещ потомък на кой народ е и веднъж научил – такъв не би искал да отстъпи по знаене, можене, доблест и смелост от дедите си.
Защото паметта – задължава!
За жалост, всичко от по-горе не е нещо, което да се наблюдава в последните само години (макар и сега неимоверно изострено) Това е почин подет от много време насам и се случи след като фанариоти превзеха историческите ни школи почти повсеместно.
От потомци на светли деди – превърнахме се в наследници на копанарски народ, който се е прехранвал с лов на самури (дребен хищник подобен на пор, но с ценна кожа) и с конни набези – с грабежи.
Учеха ни как идваме от майната си по тези земи и как едва ли не – на гости дошли сме, за да ни “облагородят” някакви други, от които няма следа.
Учеха ни, че цялата ни история е низ от предателства и винаги – видите ли, все сме на губещата страна, защото (с много малки изключения) все сме имали слаби владетели, които с некадърността и користта си – погребвали са държавата ни.
Самата ни държава пък… сами изтрихме столетия от историята ѝ;
Сами се отказахме от предците си;
Сами дадохме възможност на всеки (турци, гърци, румънци, сърби) да се нарече потомък на нашите деди…
А сами се заровихме да търсим произхода си в Памир и Алтай, където наистина наши предци са достигнали, но за да отнесат там светлина и умения – знание, а не да се пръкнат там, за да ловят порове.
Четете!
Намирайте време да разказвате на децата и внуците си – кои сме;
Разширявайте кръгозора им с пътешествия до близки и далечни места – Родината ни е обсипана със свидетелства за това кои и какви сме.
Всичко по земите ни е свидетелство за онова величие и мощ на предците ни. То е в шевиците, в песните, в преданията, в приказките…
И…
За разлика от ВСИЧКИ други народи – нашите предци винаги са били по-находчиви от змея;
По-силни от орисници и завистници;
По-високи от злото.
А е така, защото винаги са били не в страха, а в любовта!
Любовта!
Тя е в основата, тя е в началото, тя изпълва всичко в света, а което не е в нея, то няма къде да е другаде, освен в страха.
Любовта – тя е и знание, дух, можене. Всичко това идва с четене, а после и с опит.
Четете!
Спомнете си думите Вазов:
“Чети! То прави сляпото окато –
из тоя извор целий свят гребе –
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
Чети!”
Четете за Вас, но четете и за децата, за внуците си. Защото Вие – днес вече майки, бащи, баби и дядовци – на вашите плещи лежи като какви ще отраснат децата Ви.
Оплетени от столетни вече лъжи – на прага сме да загубим най-ценното, най-отличителното за нас – българите – собственото ни уважение към нас си самите.
А човек – загубил уважение към самия себе си – такъв не е уважаван от никой. Такъв все ще е слуга някому и никога достоен човек в Любовта.
Лично аз – приел съм за себе си да сторя така, щото да хвърля Светлина върху “тъмните” години в управлението на един от великите ни владетели – Цар Борил.
Върху учението на богомилите, но не като нещо отвлечено, чуждо нам и неясно, а като учение – идващо от дълбините на времето и отново избуяващо днес.
Представям всичко това не като някакви сухи напътствия, препоръки и преписи.. а като една жива преживелица на обикновени хора – въвлечени в необикновена среда.
Затова романът ми “Пътят” – е книга разказваща за отминалите времена на Цар Борил;
Тя още е книга духовна – защото представя богомилското учение;
Но е и книга човешка, защото всичко е представено в една преживелица.
Написах я само с български думи, което приех за друга моя задача. Езикът ни може да “каже” всичко важно в света – без да се използват чуждици, без да се използват заемки.
Езикът ни е като никой друг. Има по пет думи за всичко, докато другите – с една дума – казват пет различни неща.
От днес “Пътят” пак е налична в четвърто свое издание.
Книгата не е търговски проект. От 2021 и до сега хиляди са я купили на хартия, но и още почти толкова са я пожелали и получили напълно безплатно на своите компютри.
Четете, а после разказвайте. Ако не е да споделим от знанието и от опита защо сме били на земята изобщо…
Христо Христов