От 450-метровата наблюдателна площадка на Tokyo Skytree – най-високата тв кула в света днес – човек може да добие бегла представа що за мегаполис се е разпрострял долу.
Минали са само сто години от голямото заметресение в Канто през 1923 г., което опустошава целия район на Токио – Йокохама. Малко преди природното бедствие много фирми в процъфтяващия след Първата световна война град са принудени да фалират заради рецесията. Както знаем, една беда никога не идва при хората сама, а винаги влачи със себе си и другите си зли посестрими.
Но японците са колкото изнежен в чувствата си, толкова и корав във волята си народ. И всичко започва от начало. Руините трябва да се разчистят и градът да бъде построен наново. Започва възтановителния бум. И това ще промени не само облика на града, но и на неговите обитатели.
Много млади жени биват наети на работа в най-различни нови професии – служителки в офиси, телефонистки, стенографки, секретарки… Получили своята финансова независимост някои от тях бързо започват да подражават на западния начин на живот. Излизат из новопоявилите се многобройни кафенета и клубове, където пият алкохол и дори нещо по-лошо според традиционните разбирания – пушат цигари. Прическите им са къси, а полите и роклите – още повече.
Наричат ги „мога" – съкратено от “модан гаару”. Така японците изопачено произнасят английското modern girl – модерно момиче. Модан гаару се обличат предизвикателно и нямат нищо против случайните връзки. Свободното им поведение, слушането на джаз и употребата на алкохол и цигари са предизвикателство към традиционния морал, но “мога” привличат младото поколение с материалната и най-вече емоционалната си независимост.
Те са част от модерния облик на Токио, който именно тогава придобива контурите на този неповторим град, на който се възхищаваме днес. Не само заради сградите, а и заради тези вдъхновени за новия си живот млади хора, районът на Гинза по онова време започва да бъде наричан “Малката Европа.
Развлекателните заведения там само бегло напомнят “веселите квартали” от периода Едо. Няма я претенциозната изисканост на гейшите, модерните момичета на Токио пишат новата история на града. Те започват да се появяват в реклами на козметика и луксозни продукти, стават героини на романи и истории във вестниците и списанията, предпочитани модели за художниците…сами се превръщат в символи на Япония от бъдещето.
Днес можеш да срещнеш добре облечени, еманципирани жени, излезли сами вечерта в края на седмицата. И това отдавна не е нито табу, нито стигма в Япония. По-скоро ние, група мъже и жени от Балканите, излезли да се позабавляват в нощно Токио, трябваше бързо да разсеем някакви наши предразсъдъци, забелязвайки тези съвременни “мога” (все така модерни момичета) с коктейл в ръка и без компания. Единствената видима разлика с онези техни смели предшественички от миналия век бе, че тези не пушат. Докато обикаляхме баровете, видях момичета с особено разпространените тук нагряващи устройства, които са като модни аксесоари в различни цветове, но нито една жена, която да пуши цигари. Много странно, но и впечатляващо за страна, така пристрастена към тютюна, че дори му е отредила специален музей в Токио.
А на нас ни се наложи да правим истински слалом, преминавайки през двайсетина различни заведения, защото бяхме достатъчно наивни да си мислим, че в събота вечер и точно в Шибуя – този квартал – магнит за разгулната младеж, можем лесно да си намерим места, само защото сме високи, руси и синеоки гайджини (чужденци).
Изследването на този предизвикателен град и неговите неочаквани проявления ще трябва да продължи.
Георги Милков