Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.
По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.
Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен.
По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.
Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “
Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.
Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.
Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”
В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.
Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.
Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения:
“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре…”
Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).
Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не – човекът греши.
Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)
Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).
Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:
“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).
Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).
Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”
Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.
Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”
Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96
Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор.
Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.
Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.
За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.
За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).
От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.
При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор.
Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.
Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си.
Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).
Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”
И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.
Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:
“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html
Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.
Моят критк се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.
Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.
Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще.
ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!
Използвана литература:
1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.
2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.
3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.
4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.
5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.
Извори от интернет:
The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)
https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html
Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96
ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ – SPAROTOK