Преди 2019 беше друг светът. Оттогава сякаш времето тече различно. В края на тази година станаха първите събития, от които постепенно (а всъщност доста бързо) да се руши строят на днешния западен свят постепенно и стигаме до днешен ден, когато “невъзможното” се случи – Тръмп е преизбран, а демократите в САЩ признават загубата си, нещо повече – администрацията, deep state, е готова да го приеме и да се преустрои спрямо неговите виждания.
Много може да се говори за международните процеси, това е само върхът на айсберга (в западния свят).
Това, което се счупи окончателно обаче след 2019 г., са социалните отношения, човешките връзки. Всичко вече е тук на телефоните, другото бледнее. С колко хора сте се видяли в последно време очи в очи, извън близкия си кръг – семейство и колеги? С колко хора отношенията ви са само онлайн и това е нормално за вас? Уморява ли ви това да излизате, предпочитате ли да сте си вкъщи в свободното си време? По-лесно ли ви е вече да общувате през чат и предпочитате ли да сте сравнително анонимни, когато изразявате мнението си? Чувствате ли се длъжни да санкционирате/канселирате хората, които говорят това, което не ви харесва? Склонни ли сте изобщо да чуете какво говорят “другите”?
Не твърдя, че преди това бяхме много свързани, но мисля, че е редно науките психология и антропология да започнат да се развиват в нови посоки и целенасочена да анализират резултатът от това затваряне, капсулиране и самоизолиране върху човешката психика.
Защото мисля, че има причина да сме толкова озлобели. А след като има причина – има и начин да не сме.
Ружа Райчева