Просто ей така…
Монологът на Жулиета 2024г.
Обичам го, бе! А той тъпанар – не разбира. Събира се с приятели и само простотии са му в главата.
Правила съм му черна магия. Бяла магия. Тъпа магия. Мазна магия. Чух, че бил екоактивист. Затова и веган кето безглутенова магия съм му правила и нищо.
Пускала съм му покана във фейсбук. Покана в инстаграм. Пускала съм му гола снимка анонимно все едно е грешка, аджеба вземе да се сети нищо, човек. Ни-щич-ко!
Фърляля съм му камъчета по прозореца. По тъмно. В дъжд. Не ме питайте как се хвърлят камъчета до шестия етаж в дъжд.
Пукала съм му гумите на колата. Предна лява. Да му намекна, че нещо става. При това три пъти.
Освен това два пъти съм плащала да го бият и аз да се притичвам на помощ. Не ми се разправя… Лежи на земята, пръхти. Тичам аз. Пищя. Вода му давам. Минерална. Кърпички… и сухи и мокри да си издуха сополите и пак нищо.
Писала съм му във входа с блажна боя „лайно“. Въпреки, че не си го мисля. Просто така – за едното внимание.
Пращала съм му имейл, че съм бременна от него. Пак просто така. Да видя дали има чувства и държи на мен.
Цици си сложих. От скъпите. Изхарчих парите за септична шахта на вилата. Майка не иска да си говори с мен. Казва, че заради моите тъпотии ще плуваме в лайна. Баща ми мисли, че съм курва. Иска да ме бие. На една конвенция разстояние до Пирогов съм.
До тук съм го докарала. А аз по-млада няма да ставам… Кажете ми какво да правя?
Освен това може да не съм най-умната, но съм добър човек, непринудена. Знам какво искам ама не знам как да го постигна.
Емил Йотовски
