В миналото, на север от Дунава, българският език е считан за свещен. Преди повече от век д-р Емил Фишер написва една интересна книга. Нейното заглавие е “Die Herkunft der Rumännen, Eine historisch-linguistisch-ethnographische Studie”. В тази работа са засегнати не само тракийските корени на румънците, но и особеностите на техния език.
На с. 111 д-р Фишер Цитира сънародника си Погонеану-Радулеску, който казва следното: “Има думи, които са незаместими, те са необходими, за да изразим нашите мисли и чувства, това са думи, от които ние имаме нужда всеки ден и без които нашият език не би могъл да съществува”. Тези думи са:
duh-дух
duhovnicu- духовник
raiu- рай
iad- ад, пъкъл
clopat-клепало, камбана
popa-поп
liturgie – литургия
vladica -вадика
mirean – мирянин, християнин
bog da proste – Бог да прости
maica Precista – майка пречиста, Богородица
sfint- свѧтъ-свят
bocet- оплакване
blagoslovenie- благословия
spovedanie – изповед
pravoslavnic- православен
capişte- капище, езически храм
Повече от 95% от тези думи са български. Без тези български думи румънската реч е била немислима според Погонеану-Радулеску, а списъкът може да се продължи още:
stariţ-старец, монах
pomana- помана
agneţ- агнец, агнец божий
post- пост, постене
slujba-служба
mila-мил
praznic-празник
utrenie- утренна служба
hram-храм
veci-век
troiţa-троица
Ако не бяха действията на фанариотите, а и на други чужденци, северните ни съседи щяха да се назовават наши братя, но обединените територии и етноси на България, Румъния, Северна Гърция, а и Македония заформят огромна общност, която става твърде силна и неудобна на великите сили. Поради това в миналото те са направили всичко възможно да попречат на държавата ни да си възвърне истинските граници, а различните групи на народа ни да бъдат сплотени.
Sparotok