Наивници вече почти няма. Има отвратени реалисти. И това е добро, положително определение. За разлика от фанатичните определения на апокалиптичния самовлюбен професор. В голямата си, преобладаваща част, народът е отвратен и това го прави реалист.
Наивници са и тези фигури в настоящите политически партии, които вече започват да осъзнават, че съзнателната ниска избирателна активност е парадокс, тя е примка, която ги вкарва лесно в парламента, но вкарвайки ги – се затяга. Отвращението и отказа от гласуване е един от най-добрите рефлекси на българския народ, който е подценяван от същия антиелит.
Някои неща трябва да се повтарят колкото е необходимо. Продължава говоренето в една и съща посока от различни хора, които имат трибуна и възможност да влияят на общественото мнение. Тази посока на говорене задължително води до внушението, че редовно правителство трябва да бъде избрано, защото е въпрос на живот и смърт, защото системата щяла да гръмне. Защото щяло да дойде нещо лошо. Все едно до сега държавата не е в процес на разпад във всяка една сфера. И все едно този разпад не е предизвикан от същите тези политически субекти, които отново искат да се сглобят и самовъзпроизвеждат. Разпадът на държавността е поетапен процес, а през последните години се наблюдава засилване на този ход. Дали ще има или не редовно правителство може единствено да забави това, което трябва да се случи, но не и да го заобиколи. Партийната система трябва да бъде взривена и самата държава трябва да бъде взривена. Дори това да се случва като поредица от малки взривове. Пример за такъв малък поетапен взрив представлява настоящото състояние на изборна спирала.
Личната ми позиция е, че настоящите избори няма да доведат до по-голяма представителност и легитимност на партиите, за да могат да претендират за правото да съставят правителство, което да представлява българския народ.
Настъпва момент, в който къщата трябва да се събори, за да се построи нова.
Неслучайно цялото медийно внимание се насочва към прогнозните резултати в проценти за политическите субекти, които „са в играта“ да влязат в поредното Народно събрание. Отбелязва се с някаква тревога, че активността ще бъде по-малка и пак се повтарят внушенията на страх, че е добре да има редовно правителство. Слонът в стаята са онези 70%, които няма да гласуват. А дори и сред тези 30%, които гласуват има поне едни 7-8%, които са също отвратени и гласуват или за малки партии, влагайки надежда и чувство за дълг, или с „Не подкрепям никого“.
Това е метафоричния „слон в стаята“, който води до големия извод – тези политически субекти са непредставителни. Те не представляват нито лявото, нито дясното, нито центъра.
При активност около 2млн. души, допускам възможност ГЕРБ за пръв път да паднат много близо до 500хил. гласа, или дори под 500 хил. А това е първата политическа сила – толкова за големите претенции, големите изказвания и голямото самочувствие. Но същото важи и за останалите – втория, третия и т.н. При поглед в ляво – БСП е в минало време, това са финалните действия на една незаслужена за електората агония, моето очакване е за 120-130 хил. гласа.
Примката се стяга и това ще си проличи при обявяването на активността и резултатите.
Основен извод: системата трябва да бъде взривена.
След това да се върви поетапно към нов обществен договор.
Има и още един аспект, който се пропуска, а ако се споменава то е в изцяло грешна посока.
Този аспект е едновременно и извод – вътрешните процеси в България са пряко свързани и зависими от геополитическите предпоставки и фактори.
Грешка е обвързването на нашите избори с резултата от изборите за Президент в САЩ, въпреки че нашият антиелит ще чака точно това, защото е на команда. България, бъдейки център на Балканите, път към Проливите и врата към Близкия Изток и Азия, попада в сферата на най-силен контрол, но и на амбиции. Съдбата на България на геополитическо ниво ще зависи изцяло от развитието на глобалния конфликт. Вече настъпи момента, в който се наложи западните елити и медии да обясняват на своите общества защо Украйна загуби. Украйна е минало и в минало време, независимо дали след 5 месеца или още година. Това означава, че има три възможни пътя. Първият е Запада да признае загубата и да се седне преговори; вторият е да се премине към следващия етап на ескалация – намесата на следващата линия от Балтика до Черно море и третия е опит от страна на САЩ да спечелят време, за да се достигне до пряк сблъсък с Русия след определен брой години. Настоящият текст не е за геополитика, така че тук просто отбелязвам накратко. Много коментатори прибързано пишат и говорят за предстоящия край на войната. Но това е желание, което се представя като желана реалност, но тя не е.
Аз не виждам предпоставки, които да показват готовност за договаряне. Напротив, виждам точно обратното. Едно от условията за достигане до реална фаза за договаряне е изравняване на напрежението и възможностите на двата фронта – Европейския и Близкоизточния. Това в момента липсва.
Правя и едно допълнение като извод – външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Но тя в момента е лишена от стратегия, тя е политика на парче, като накрая излиза грешен пъзел. САЩ в момента нямат нито силен политик, нито силен дипломат, за съжаление.
Грешка е да се вярва, че Тръмп е герой, спасител, силния човек, който може да говори с Путин и т.н. Това са пропагандни измислици.
Тръмп е илюзия, съзнателно моделиран образ, който се променя от тези, които го моделират според необходимостта. Изборите в Щатите вече дори не отразяват реалните проблеми на самите американци. Има алтернативни наблюдатели и мислещи хора в САЩ, които определят предизборната кампания на демократи и републиканци като „кампания на двуфракционна управляваща партия“. Не би било учудващо Тръмп наистина да спечели. Но това ще бъде в резултат не на естествени процеси, а на договорка.
САЩ имат много по-дълбоки проблеми, свързани със самите себе си като идентичности, хомогенност на т.нар. „нация“, расови и етнически противоречия, антисемитизъм, който в даден момент може да преобърне и отношението към Израел. Те са в тяхна собствена криза, тяхната първа имперска криза.
Станислав Бачев