Преди много, много десетилетия не ни даваха да четем Езра Паунд. “Сам върху сърцето на земята, пронизан от един-единствен слънчев лъч. И неусетно пада вечерта.” Салваторе Куазимодо не ни даваха да го четем, защото подкрепял Мусолини. Какво общо има Бърнард Шоу със Салваторе Куазимодо. “Да не забравяме Франсиско Гоя и неговата Съдба”. Общото е, че в крайна сметка срещу изкуство се протестира само по един единствен начин – като не се взимат билети, като не се консумира произведение. Аз не ходя на чалга. И това е моят протест срещу чалгализирането на обществото. За съжаление всички тези, които излизат да се бунтуват в кавички срещу литературно или каквото и да е произведение не правят нищо друго освен да удовлетворят желанието си за мъст. Всъщност, тяхното е вид аутодафе. Тоест, изгаряне на книги и на художествени произведения. Защо не скочихме срещу Нобеловата награда на Чърчил: “Да не забравяме, че Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба.”
Аз също не харесвам Малкович, но това. не ми дава правото да си изтъпанча пред Народния театър и да кажа: "Вън." Защото това е. политика на Народния театър и те могат да решат доколкото е касов автор, до колко привлича публика и до колко загърбва публиката. Просто аз няма да отида да гледам Малкович. И това е моето отношение към него, но не е отношение към изкуството. Защото изкуството свършва там, където започва политиката.
През 1989 година. започнаха да крещят под прозореца на един от най-големите поети на България Левчев: Смърт на Левчев, смърт на комунистите.” До там ли го докарахме Това ли искаме отново да върнем. Аз самият съм си патил. от такива изстъпления – ядох бой за “Скритият живот на една помакиня”. Книгата беше забранявана, бях следствен за нея… Това ли искате да върнем. Сега книгата се чете свободно и я купуват. И продължават да я четат. С една дума, бунтът срещу изкуството е налагане на посредствеността.
Христо СТОЯНОВ