За да схванеш нашите български работи понякога трябва да ги обърнеш с хастара навън – дори и тогава не е сигурно дали ще стигнеш до Истината или ще се натъкнеш на нещо още по-неясно, на някаква мрачина, най-често с неизвестен произход. Но, все пак, по-добре е да опита човек.
Всички сме наясно, че на обикновения българин отдавна му е извадена душичката – държавният план за оскотяването му редовно се преизпълнява.
На Властта й е нужен народ от заплеси, които могат да задържат вниманието си върху един проблем не по-дълго от една мушица.
Нищо не трябва да ги изважда от унеса им, желателно е и да са загубили способността си да бъдат острастявани.
Тъкмо заради това, сблъсъкът пред Народния театър може да бъде видян като продукт и демонстрация на една внезапна страст – и то тогава, когато бяхме убедени, че енергията на „тълпата“ окончателно е погребана. Не обръщайте внимание на ония, които ще ви говорят за платени агитки – в множеството имаше и предостатъчно известни и доказали се хора, които просто искаха да изразят несъгласието си с очакваното користно представяне на някои исторически събития.
Но и тях защитниците на Малкович умело ги опаковаха като „нацисти“, вдъхновени едва ли не от „Кристалната нощ“ и готови да поднесат един неин съвременен/тукашен вариант. Разбира се, подобни твърдения са нетърпими глупости – но се чуваха дни наред от телевизионния екран.
И това със сигурност е предизвикало мнозина зрители да се запитат: една по-съдбоносна цел би ли възпламенила в същата степен защитниците на Малкович?
В крайна сметка, поне стана известен главният печеливш: онези, които притворно се дърлят в Парламента и спокойно прескачат от избори в избори.
Пак те, винаги те печелят – дори при престъпното си бездействие.
А ние сме склонни да провидим като „престъпник“ някое неориентирано момче от „Люлин“, което не може да разчете фриволните подмятания на Шоу – но пък Живота със сигурност го проумява, защото той никак не е милостив към такива като него.
Какво трябва да се случи – и възможно ли е това изобщо – храбрите апологети на Шоу/Малкович някой ден да се изсипят пред Парламента и да потърсят сметка на хранениците там за всичките им нелепи вмешателства в Живота, за всичката грубост, с която се отнасят към Народната Съдба?
Е, да, отговорът е лесен и всички сме наясно, че това е една фантазия.
Защо, обаче?
Дори великият въпрос „Защо“ е безсилен, дори и той няма да ни отведе доникъде. Отговорът, който очакваме – в този и много други случаи – сякаш вече е запечатан някъде извън нас и ние нямаме достъп до него.
И накрая, пак клетият български национализъм остана захвърлен в калта – като знаме, което вече е непотребно след поредната мимолетна екзалтация.
Още няколко думи за Шоу и пиесата му „Оръжията и човекът“, превод на Стоян Чапразов. Всеки може да я прочете, няколко сайт я публикуваха – и сам да се убеди, колко е достоверна.
В прекрасния си увод Чапразов цитира и следното твърдение на Шоу: „възможно е Стамболов да е убит по причина (наред с други), че не си е миел често ръцете“.
Един актьор, ангажиран в постановката, се изцепи в новините на Би Ти Ви: нито една дума в пиесата на Шоу не била обидна за българите, нито една, човекът патетично се кълнеше пред камерата.
На страница 104-а от превода на пиесата обаче откриваме следната реплика на Блънтчли – швейцарски офицер от сръбската армия – по адрес на българската армия:
„Каква армия! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат жените си да всяват дисциплина!“
Тази реплика само потвърждава старата истина, че някои актьори трудно проникват в думите, които произнасят.
Но друго е по-интересно.
На няколко пъти през годините, в дописките си съм цитирал Йосиф Хербст, който пише, че по време на сръбско-българската война, в първите дни, когато сърбите напредват стремително, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова – всички важни държавни мъже са изпаднали в паника, а тя лети с файтон из града, за да ги окуражава.
Този факт очевидно е в основата на въпросната реплика на Блентчли. И тя подсказва, че Шоу упорито е търсел „аргументи“, за да оправдае изначалното си отношение към българите.
Имал е и други консултанти – извън оповестените.
Да се надяваме, че поне не са били сърби.
Тъй. Докато търсим под хастара, ще се натъкнем на още въпроси, които ще породят нови съмнения.
Ето един от тях: дали директорът Народния театър и в по-малка степен Малкович, защото той си е един гастрольор, не насочват несъзнателно вниманието ни към някои безразсъдства на днешната власт?
Българите не се мият достатъчно преди 130 години, според Шоу.
Ами и днес, 130 години по-късно, някои от тях пак не се мият – в момента четвърт милион души от месеци също са без вода и това е само официално обявената цифра. Потърпевшите от безводието са многократно повече.
Това скотство ли иска да ни подскаже Народният театър?
Едва ли.
Просто Великата Случайност, на която често сме били подвластни, си прави поредната шега с нас. И колкото и да й обръщаме хастара, няма да открием някакво разумно обяснение.
Намираме се в навечерието на едно опустошително безводие.
У нас и случайното се превръща в Неизбежно.
Кеворк Кеворкян