I. Урок по ЧЕСТ
Понякога не е нужно да се назидава, а само да се даде подходящ пример. Така си възпитавах децата, и не се е налагало да повтарям.
Сега ще дам един виртуален пример, по повод поставянето на злополучната пиеса на Бърнард Шоу в Нарония театър "Иван Вазов" и последвалите събития.
На 11 ноември, от 11 часа, всяка година от 1919 насам, във Великобритания, се чества "Денят на мака". Първата световна война свършва на 11 ноември 1918 г. и в нея загиват над половин милион британци.
Да си представим, как точно на този ден, в Лондон, в Кралския национален театър, създаден през 1963 г. (Народен театър "Иван Вазов" – 1901 г.), Джон Малкович поставя пиеса на Иван Вазов, която се подиграва с британските войници и британския народ (който по това време се къпе веднъж месечно, във вана с една и съща вода, започвайки от най-стария до бебетата най-накрая).
Няма как да стане, нали?!?
1. Защото Иван Вазов не е написал такава глупост;
2. Самият Вазов казва: "Аз знам отлично, че тенденциозните произведения не живеят дълго, но какво от туй! Стига човек да е изпълнил своята най-пряка мисия пред обществото… Аз ги писах, за да възпитавам с тях народа си в гореща отечествена любов";
3. Няма толкова безумен британски директор на Кралския национален театър, който да изразява свободата на творческите си дирения, посредством провокации с паметта на загиналите във войните свои сънародници, и то в деня на поклон пред подвига и паметта им;
4. Няма институции, които да оставят подобно събитие да се състои;
5. Няма медии, които да не реагират много преди злополучната премиера и да са разпертушинили и директор, и режисьор, и актьори, и министър;
6. Няма интелектуалци, които по този повод, да кръстосват философски шпаги кой бил защитавал свободата на изкуството и кой свободата на тълпата;
7. Няма британци, на които в този ден не им е ясно, че черното не е нюанс на бялото – нито във войната, нито в гробовете, нито в забрадките на майки и вдовици, нито в сърцата на децата, нито в паметта на поколенията.
Има едно нещо, нарича се ЧЕСТ – него или го имаш, или го нямаш, но винаги имаш избор между двете.
Антония Първанова