До дни КЗП завежда колективни искове за неравноправни клаузи
Голяма част от договорите включват условия, които нарушават правата на потребителите
Ще налагат санкции до 70 хил. лв.
Фирми за бързи кредити ще връщат пари на клиентите си, ако съдът обяви за нищожни клаузи от договорите за отпускане на заемите. Самото завеждане на колективни искове ще стане до броени дни, обясни за “Труд news” Мария Филипова, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Ще бъдат заведени отделни колективни искове за всеки тип неравноправни клаузи в договорите, допълни тя. Например отделно дело ще има за исканите от фирми за бързи кредити поръчители, отделно за твърде високите наказателни лихви при забавяне на някое плащане, отделно за взиманите такси за експресно разглеждане на искане за отпускане на заем и т. н.
До това се стигна след като КЗП под ръководството на Мария Филипова за първи път извърши проверка на абсолютно всички небанкови финансови институции в България и техните договори, сключвани с клиентите. Бяха установени широк спектър от неравноправни клаузи в договорите и общите условия на фирмите, предоставящи бързи кредити на граждани. Проверките показаха, че голяма част от тези договори включват условия, които нарушават правата на потребителите, като създават финансови тежести и ограничения за тях.
Досега много хора, които са взели бързи кредити, обжалваха клаузи от подписаните от тях договори и най-често съдебната практика беше да ги обявява за нищожни. В резултат хората трябваше да връщат заемите си без допълнителните утежнения, наложени от дружествата за бързи кредити под формата на неравноправни клаузи. Сега за първи път КЗП ще заведе колективни искове от името на потребителите, така че с решение на съда неравноправните клаузи да бъдат изчистени от договорите и общите условия на фирмите за бързи кредити.
Небанковите финансови институции по закон имат 14-дневен срок да отговорят на писмата на КЗП, с които от Комисията изискват неравноправните клаузи да бъдат премахнати. Този 14-дневен срок започва да тече от връчването на заповедите на КЗП за прекратяване на нелоялните търговски практики.
Малък е процентът на фирми, които вече са променили общите си условия, каза Мария Филипова пред “Труд news”. Но някои от фирмите още не са върнали отговори на писмата на КЗП. Срещахме големи трудности при връчването на самите писма, обясни председателят на КЗП. За връчването са използвали бърза куриерска услуга, но фирмите за бързи кредити се крият и на адреса, на който обикновено комуникират с КЗП, куриерите не откриват на кого да връчат заповедите за прекратяване на нелоялните търговски практики. Екипи от Комисията са ходили на място, за да връчат документите. В крайна сметка проблемът с връчването вече е изчистен и до дни изтича 14-дневният срок за всяка една от фирмите за бързи заеми, при които са открити нарушения.
Заповедите на КЗП за спиране на нелоялните практики в договорите са важни, защото дават основание, ако след време, например след година, фирма за бързи кредити реши да се върне към старите практики и отново да въведе нелоялни практики в договорите си, от КЗП да налагат санкции в размер до 70 хил. лв. за всеки конкретен случай и за всяка неравноправна клауза, обясни Мария Филипова. Така фирмите няма да реализират печалба от прилагането на подобни практики. След като колективните искове, които КЗП ще заведе, минат през съд, фирмите за бързи заеми ще знаят, че нямат право да включват неравноправни клаузи в договорите.
От завеждането на колективните искове от страна на КЗП срещу фирмите за бързи заеми до окончателното произнасяне на съда може да мине около година. Но след това хората, които са плащали по клаузи от договори, обявени от съда за нищожни, може да поискат парите си. Ако фирмите за бързи заеми са добросъвестни, сами може да връщат пари на клиентите си, обясни Мария Филипова. Но досегашната дейност на тези фирми показва, че едва ли ще го направят. Но хората ще могат да се обръщат към адвокат и позовавайки се на съдебното решение за обявяване на клаузи от договорите за нищожни, да искат възстановяване на платени суми. За тази процедура хората ще могат да търсят помощ и от КЗП.
Взимат небанкови кредити и за жилища
Бързите заеми нараснаха с над 20 на сто за година
Най-често са със срок над 5 години
Вземанията на дружества, специализирани в кредитиране, към края на септември са в размер на 6,314 млрд. лв.
Отпуснатите заеми от дружествата, специализирани в кредитиране (известни като фирми за бързи заеми), към края на септември са 6,314 млрд. лв., обявиха от БНБ. В рамките на година отпуснатите бързи заеми нарастват с 20,1%, или с малко над 1 млрд. лв. Върху вземанията на дружествата за кредити оказват влияние и нетните продажби на заеми от тях, които за година са в размер на 84,9 млн. лв. За година продадените бързи кредити са 120 млн. лв., а купените заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, са 35,2 млн. лв.
По отношение на срока преобладават небанковите кредити над 5 години, които към края на септември са за над 3 млрд. лв. Те нарастват с 27,4% спрямо края на септември миналата година. Делът на тези кредити в общия размер на вземанията на фирмите, специализирани в кредитиране, нараства до 48%. Вземанията по кредити със срок между 1 и 5 години са 1,354 млрд. лв. За година те нарастват с 18,9%. Вземанията по кредити със срок до 1 година са 1,524 млрд. лв., като в рамките на година нарастват с 10,3%.
Вземанията на фирми за бързи кредити от домакинствата нарастват за година с 18,1% (+662,2 млн. лв.) и към края на септември достигат 4,329 млрд. лв. Делът им дял в общия размер на бързите кредити намалява до 70%. Вземанията по кредити за нефинансови предприятия са 1,659 млрд. лв. За година те нарастват с 24,2%.
В структурата на заемите за домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 4,219 млрд. лв. в края на септември. За година те се увеличават с 21,3%. Делът им в общия размер на бързите кредити нараства до 97,4%. Размерът на жилищните кредити, отпуснати от небанкови финансови институции, е 31,9 млн. лв. Те нарастват с 88,9% за година, но имат дял от едва 0,7% от общия размер на бързите заеми.
Звънят на длъжници през 30 минути
Взимат 50 лв. за един ден забавяне на вноска
Лепят бележки пред дома
Има случаи да звънят на длъжници на всеки 30 минути.
Сред неравноправните клаузи в договорите за бързи заеми е например налагането на допълнителна такса от 50 лв. за един ден просрочие на вноска по кредит, каза председателят на КЗП Мария Филипова. Има случаи при три дни забавяне фирмата за бързи кредити да прави целия заем предсрочно изискуем, без предварително уведомление на клиента и без да дадат срок, в който клиентът да покаже, че ще изплаща задълженията си.
Сред нелоялните практики е хората, които взимат бърз заем, да подпишат и договор с фирма поръчител. Има случаи, при които за този поръчител клиентът дължи сума, равна или дори по-голяма от размера на кредита. Има хора, които подписват, без внимателно да четат условията на договора, и попадат в ситуация да дължат тези пари. По закон фирмите за бързи кредити, преди подписването на договор с клиент, трябва да му представят единен европейски формуляр с всичко най-важно от договора, като например размер на месечните вноски по заема, размер на лихвите и погасителен план – до коя дата каква сума трябва да бъде пратена като вноска по кредита. Но има случаи, при които има два погасителни плана – един без сумите за поръчителя и един с включени тези суми.
Жалбите на граждани до КЗП показват, че има случаи да им звънят по телефона на всеки 30 минути, за да им казват, да изплатят задълженията си. Посещават длъжници на работното им място, лепят бележки за наличието на задължения пред домовете им.
Установиха редица нередности
Стартира проверка и на търговските банки
От КЗП провериха договорите с клиенти на 20 дружества за бързи заеми.
Комисията за защита на потребителите е стартирала проверка и на условията за отпускане на потребителски кредити от търговските банките. До края на миналата седмица изтече срокът за предаване на документите от страна на банките, каза председателят на КЗП Мария Филипова. Резултатите от проверката ще бъдат обявени след приключването ѝ.
В рамките на инициативата на КЗП за прекратяване на нелоялните търговски практики от страна на фирмите за бързи заеми са проверени 20 дружества. Комисията дава 14-дневен срок на дружествата да преразгледат и коригират договорите и общите условия, за да премахнат всички неравноправни клаузи, които нарушават правата на потребителите.
Основни установени неравноправни клаузи в договорите за бързи заеми:
1. Такси и комисионни – клаузи, задължаващи потребителите да плащат допълнителни такси за приоритетно разглеждане на искания, администриране, оценка на риска и други, без ясна обосновка и прозрачност.
2. Просрочени задължения – клаузи, предвиждащи високи неустойки или такси за закъснели плащания, често надхвърлящи законовите лимити.
3. Предсрочна изискуемост – условия, позволяващи на кредитора да поиска предсрочно погасяване на целия заем при дребни неизпълнения от страна на потребителя, включително несъществени забавяния.
4. Обезпечения и записи на заповед – клаузи, изискващи предоставяне на запис на заповед, който остава в сила дори след пълно изплащане на кредита, или други обезпечителни механизми, които надхвърлят необходимото.
5. Лихвени условия и валутен риск – условия, които позволяват промени в лихвените проценти и валутните стойности по кредити без предварително уведомяване на потребителите.
Предишният парламент не успя да приеме закона
Искаха да осигуряват спокоен сън на длъжниците
Целта беше да сложат край на тормоза
Да бъде намален натискът върху длъжници, предвиждаше законопроект, внесен в предишния парламент, но депутатите не успяха да го гласуват.
На длъжниците да бъде дадена възможност за спокоен сън беше една от целите на изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който беше внесен от Министерски съвет в предишния парламент. Но депутатите успяха да разгледат проекта само на първо четене преди предсрочните избори и разпускането на Народното събрание.
Събирачите на дългове да не могат да звънтя по телефона на длъжниците в периода от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни, предвиждаше проектът. Сега, с формирането на новия парламент, процедурата за приемането на подобен закон, който да защити хората с дългове, трябва да започне отначало.
Представители на фирмите за събиране на проблемни заеми да нямат право до ходят в домовете или в офисите на длъжниците, предвиждаше проектът. Със закона щяха да бъдат разписани и правила за дейността на “купувачи на кредити” и на фирми, “обслужващи кредити”. Идеята беше банките и дружествата за бързи кредити да могат да продават проблемните заеми на купувачи на кредити, които пък да прехвърлят работата по събиране на тези заеми на специализирани компании, лицензирани от БНБ. Целта беше, ако тези събирачи на дългове нарушат правилата и използват некоректни методи за събиране на дълговете, лицензът им да бъде отнет и така дейността им да бъде прекратена.
Идеята беше със закона да бъде забранено прилагането на агресивни търговски практики при събирането на дългове. Под агресивни практики се разбира използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, така че човек да вземе решение, което иначе не би направил. В момента няма правила за събирането на просрочени вземания. Затова всяка компания за събиране на вземания може да използва различен подход.
Автор: Стефан Кючуков
trud.bg