Празник значи празен откъм работа ден, нарочно оставен за специална цел, за да бъде изпълнен с нещо светло и нещо свещено.
Хелоуин празник ли е?
Съществителното име “празник” идва от стари времена, когато да не работиш означава да стоиш “празен”, незает с нищо, да си почиваш.
“Празник” означава празен откъм работа ден, но не просто ден за почивка. А ден, който има специална цел – да бъде посветен на Създателя.
Това е една специфична императивна конструкция, идваща от сакралната юдеохристиянска традиция и конкретно от заповедта за седмия ден в Мойсеевото Петокнижие:
Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог.
Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина.
Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.*
Има ли празник – има конкретика. Затова и днес – ако някой иска да почерпи го питат “какъв е поводът”, защо, в името на какво.
Да бъде един ден празничен – това означава денят да бъде празен и недостъпен за всяка друга дейност и всяка друга идея, освен за тази цел, на която е посветен.
Празник, нищо друго не е толкова важно…
В народния календар има много празници, не всички са религиозно основани – почитат се и акушерките, ако щете, Бабинден…и много други.
Човек опразва деня си и го изпълва с почит и преклонение – към Създателя, към Христос – (Рождество и Великден); има празници в почит на светии – св. Георги, св. св. Петър и Павел, св. Димитър…
Специално оставен празен ден, който да бъде изпълнен с почит…
Какво точно се празнува на Хелоуин?
На кого е посветено поклонението?
Кой е в центъра на почитта?
Шегата, закачката? Не, разбира се.
Иначе щеше да е Ден на шегата и закачката, а не Хелоуин.
И дори не е толкова важно дали има корени този обичай в българската традиция – няма – а е неизмеримо по-важна духовната му същност.
Защото като се каже “обичай” – трябва да се знае, че коренът на тази дума пък е “обич”, какво обича да прави човек, към какво възпитава обич, та да я превърне в обичай. Или ако си играем с думите – обичАй…обИчай….
За какъв дух опразва човек своето време в нощта, която се нарича Хелоуин?
Какво, или по-точно кого кани в къщата си?
Какво, или по-точно на кого посвещава
времето си?
Не, това не е закачка.
Не, това не е шега.
Това е приемане и утвърждаване на обичай, зад който не стои доброто и не стои Добрият.
Ако искаме да се забавляваме, винаги можем да го направим – и с шега, и със закачка.
И ако си направим празник – нека този празен от всичко друго ден да бъде изпълнен със светлина, а не с мрак.
Сещам се за онези последни думи на Гьоте:
“Светлина! Повече светлина!”
От това има нужда човекът – от повече духовна светлина.
Хелоуин е обратното.
—————
*Второзаконие 20:8-11
Навсякъде в свещените текстове в Писанието седмият ден е събота. Фокусът в настоящата публикация не е върху конкретния ден, а върху идеята за празника като свещен ден.