И никой не отчете, че тази година е юбилейна за Народния ни театър – 120 години от началото на летоброенето на първата ни сцена.
Как посреща театърът своя юбилей? Под полицейска обсада, с размирици, с директор, който успя драматично да раздели публиката с антибългарския пасквил "Оръжията и човекът", с актьори, които обиждат недоволните на "говеда", "уроди", "лекета" и "простаци".
Ако беше жив Иван Вазов, патронът на театъра, къде би застанал – при отродителите или при протестиращите?
Дядо Вазов, прости ни!
Прости ни, че се оказахме твърде слаби, за да се опълчим на българоезичните американски медии, грантоядната интелигенция и отколешните врагове на Майка България, които ни сервираха това сквернословие тъкмо в юбилейния сезон, тъкмо в годишнината от битката при Сливница…
Да припомним – следващото представление е на 27 ноември.
И това е нова провокация на директора Васил Василев – датата, на която е подписан позорният за отечеството ни Ньойски договор.
Случайност, съвпадение? Твърде много станаха тези съвпадения, не мислите ли?
Ще го допуснем ли?
Недялко Недялков