Един от големите проблеми в политическата и парламентарна криза в България е липсата на адекватна законодателна дейност. Има необходимост от промени в много закони, които промени изискват широка обществена дискусия, прецизност и практическа насоченост. В същото време виждаме как депутатите си приемат само лобистки закони в интерес на собствените си политически партии и кадри по места.
Много промени са необходими в Закона за общинската собственост, Закона за държавната собственост и любимия на всички юристи Закон за устройство на територията, за прилагането на който почти се изискват окултни знания. Като пример мога да посоча разпоредбите за незаконното строителство. А в България незаконно строителство има навсякъде и по много. По селата си е цяло чудо да има законна стара постройка, че дори и новите не винаги са изрядни откъм документи. Дори в Пловдив е пълно с незаконни строежи.
Когато бях в парламента, бях поставила въпроса в Комисията по регионално развитие и благоустройство как да се уредят нещата законово с незаконните строежи. Има един срок за строежи, извършени до 2001 г., които можеха да са с режим на търпимост, но след това промени в закона няма. Без значение дали си построил незаконно магистрала /о, да, има такава/, или лятна кухня метър на два в собствения си двор. Тогавашният Министър на МРРБ подскочи като ужилен и заяви, че цялото незаконно строителство трябва да се премахва. Тоест – всички стари къщи от прабаби и прадядовци по селата, за които не може да се открие документация /друг голям проблем, че при бясното преразпределяне на общини и администрации, голяма част от техническите архиви се унищожиха и загубиха/, за всички барачки в собствено дворно място, всичко под ножа. Предполагам, този министър не беше излизал извън жълтите павета да види какви са реалните проблеми на хората в това отношение. Че те хотела на Цар Киро в Пловдив узакониха, както се говори, защо трябва да дядо Гошо да му бутат лятната кухня и външната тоалетна?
Нормално е да има възможност за узаконяване на незаконни сгради. Поне на тези, извършени в собствено дворно място, които съответстват на подробния устройствен план, на предвиденото застрояване, на конструктивна здравина и имат необходимите отстояния. Законът трябва да урежда обществените отношения, а не да създава проблеми. А в случая нерешаването на този проблем допълнително затруднява гражданите. Може да се помисли и да се узаконяват само малки постройки или къщи /не хотели на пет етажа например/. Въпросът е да се реши един сериозен проблем и на хората, и на общинските администрации, които се чудят какво да правят. Ако издадат заповед за премахване и тя не се изпълни, какво да правят? Да влизат в имотите на хората да събарят? А тези хора къде ще отидат? Разбирам го това, само ако сградите са в държавна или общинска земя. Но за собствени на хората дворни места е безсмислено. Законът трябва да е балансиран, да са защитени и обществените интереси и гражданите.
Друг проблем е давността. Масови са случаите на самонастанили се в чужди имоти, които след време настояват, че са собственици. И хората, които имат имоти, в които не живеят постоянно, постоянно са заплашени да изгубят собствеността си. Със сигурност тези разпоредби трябва да се прецизират.
Голяма част от основните закони са толкова пъти изменяни, че са станали неприложими и безсмислени. Или си противоречат. Други пък имат законодателни празнини, които явно никой няма намерение да запълва.
И всичко това, докато драгите политици в парламента се дърлят колко помощи да пратят на Украйна, кого да изберат на някакъв пост, докато се плюят и скубят кабели на микрофони. Като гледаме законодателите ни, и направо ни се иска да станем анархисти!
Елена Гунчева-Гривова