Пиша това само и единствено за тези приятели и свестни българи, които още се надяват, вярват, че всичката развала и грамадното духовно и материално унищожение могат да бъдат спрени от съществуващи политически субекти в съществуващата партийно- парламентарна система.
Няма как да стане, скъпи приятели. Няма как да стане, защото всеки, които влезе в т.нар.голяма политика става моментално част от статуквото. (у нас, разбира се , няма голяма политика, понеже България изобщо не е субект, но ние така си я наричаме…все още)
Какво представлява статуквото днес у нас? Разбирането му е от ключово значение за разбирането на цялостната дегенерация и целенасочено унищожение.
Самото понятие status quo oзначава трайно установено положение в обществото, тоест – липса на промени. У нас статуквото днес е ясно – власт на най-богатите олигарси в съюз с някои посолства в интерес на богаташите и външните ни “партньори” и в ущърб на България и българите. Чрез “назначените” политици олигарсите пазят и умножават богатството си, чуждите посолства ни държат послушни. Разбира се, нещата са много по-сложни, но принципно истината е тази.
Защо никой политик или партия не може, а и не иска да промени това статукво, да го замени с нещо ново и различно?
Защото самото статукво одобрява коя партия и политик да влязат в “голямата политика”. Именно богатите олигарси заедно с агенти на западните служби и местни слуги определят коя партия и кой политик ще са част от статуквото. Абсурдно е да се вярва, че в рамките на днешната система може да има пробив в това правило. За да влезе в голямата политика нова сила тя трябва да е одобрена и, разбира се, да е щедро финансирана. А щом е одобрена и щедро финансирана от същото статукво тя вече е част от него и има интерес да го запази, а не да го руши.
Още по-лесно е на персонално ниво. Всеки новоизлюпен политик, който влезе в играта буквално се всмуква от статуквото и става част от него – манекенки, репортерки, приеми във вилите на олигарси и по чужди посолства, скъпи костюми, колекции от вратовръзки и часовници, сингъл малц уиски на повече от 18 години, далаверки, превзети маниери, специфичен език на статуквото…и т.н. Кой ще иска да бяга от такъв лайф? Напротив – ще гледа да го запази, тоест – да пази статуквото и да е част от него колкото се може по-дълго време, защото сам той никога не е бил толкова “добре”.
Затова и отиват там и за дни стават същите като тези на които до вчера са викали к@рви, боклуци, крадци, мафиоти и национални предатели.
Друга тема е, че от парламент на парламент виждаме все повече абсолютно безлични фигури. Такива са и нужни на партиите, че само да “слушкат и папкат”. За какво са им свободни хора със собствено мнение? Току виж попречили на далаверата…
Така са нещата и всичко това се дължи до голяма степен и на липсата на идеологии. Нито една партия в парламента ни днес няма ясна идеология. Нито една! Затова и толкова лесно се поддават на съблазните на статуквото. БСП е точен пример. Ако беше си останала една истинска марксистка партия, а не да се поддава на евроГейски влияния, сигурно и днес щеше да е в далеч по-цветущо здраве.
Дали в бъдеще ще се появи у нас политическа сила с истинска ясна и твърда идеология и тази сила ще успее да влезе в парламента? Не знам. Не съм врачка. По-скоро не вярвам. Статуквото няма да я допусне. Пропагандата му ще я охули и маргинализира дори и зад такава партия да стоят сериозни финанси.
Изобщо в днешната система с избори нищо не може да се промени. Могат само да се разместят някои пластове в самото статукво, но те са си вътрешни и по никакъв начин няма да повлияят на България и българите.
Единствената промяна ще е, че някои ще забогатеят повече, а доходите на други ще намалеят. Дотам!
Моето мнение, описано и в последната ми книга “Евтопия”, е, че това наше статукво може да бъде променено само чрез революция, чрез унищожение на цялата система, тоест – унищожение на самото статукво във всичките му аспекти. Към момента това е невъзможно. Само световни катаклизми могат да предизвикат подобни промени. За гадост или за радост, такива глобални промени буквално чукат на вратата…
Иван Спирдонов