Чета днес аз някаква случка как едно дете настъпало якето на друго дете, пък започнал един бой на петокласници. И голяма драма. Всички възмУтени. Та тази случка ме накара да си спомня ученическите години.
В никакъв случай не бяхме кротки и възпитани. Освен в присъствието на учителя, който при наличие на отклонение в поведението, директно ни пердашеше с дълга дървена пръчка или ни водеше при директора за конско. Та се биехме. Като зверчета. След това естествено настъпваше възмездието. Шамари от учителя, конско от директора, родителите – извикани на килимчето в директорския кабинет и на тях да им се накарат какво поколение отглеждат, след това и бой вкъщи, за затвърждаване на урока по възпитание.
Та много много не се отплесвахме в такива разправии, или поне не често. Родителите не идваха като квачки-орлици да защитават отрочетата си, а да им се накарат и съответно те да вземат възпитателни мерки.
Във всяко училище си имаше човек, който да следи за реда. Заедно с леличките, които чистеха и които ни овикваха, когато нещо направехме не както трябва.
Да ви кажа, в директорския кабинет тогава си беше страшно. Директорът беше авторитет. Както и учителя. Да кажеш, че учителят е виновен за това, че ти си се сбил или си нарушил правилата, беше сигурна стъпка към изключването. И към позора. Родителите изслушваха и не спореха.
От друга страна, бити имаше, то така се изграждаше авторитет в училището. Определяха се фаворитите и аутсайдерите. Но никой не пострадваше сериозно. Учителите при най-малката разправия връхлитаха като Шести американски флот и раздаваха правосъдие незабавно и на място. За провинилите се си имаше система от наказания. Включително да боядисваш оградата, да чистиш паркета с онези метални телове и паркетин, да почистваш двора и т.н.
И друго. Едно време, ако дете направеше нещо нередно, ако се сбиеше на улицата, възрастните наоколо веднага му правеха забележка или се намесваха. Сега се бият като зверчета пред очите ни, а никой не смее да им направи забележка, за да не би след това родителите да го влачат по съдилища.
Днес учителите не смеят да направят нищо. Защото те ще са виновни. Те ще са виновни, че родителите не са си възпитали децата и са ги пратили да тормозят други деца и учители. Учителите ще са виновни, че децата са се сбили, но ако се намесят, все някоя майка ще изврещи как скъпоценното й съкровище е било ощетено, увредено, депресирано и какво ли още не и ще започне да иска по медиите дисциплинарното уволнение на учителя.
Днес децата имат само права. Родителите също имат само права. О, забравих, и претенции. Много претенции.
И като теглим чертата: децата се бият, учителите са подтиснати и не знаят какво да правят, родителите смятат, че роденият от тях гений има правото да се качва на главата на всички, директорите се оправдават, а разните НПО-та защитават правото на децата да се държат като гамени в училище и в обществото и никой няма правото да взема мерки.
Няма да я бъде така, дами и господа, другари и другарки, селяни и селянки! Просто вече създадохме общество от самоповярвали си простаци и дебили. Сами си го създадохме. Днес детето ви ще се сбие, защото са му настъпали якето. След 30 години ще ви ошамари, защото ви е поискало пари, а не сте му дали. Всяка причина има и следствие. Но се съмнявам, че го виждате….
Елена Гунчева-Гривова