Поучително е човек да сравни войните, които се водят сега в Украйна и в Близкия изток и особено разликите в реакцията на т.нар. международна общност към двата конфликта. Тук няма да говоря за причините на тези войни, те са предмет на друг разговор. Но, имаме два факта, които искам да съпоставя. Руската армия нахлу в Украйна и израелската армия нахлу в Газа и след това в Ливан, нали? В първия случай нападнатата страна – Украйна получи неимоверно съчувствие, солидарност, огромни помощи, оръжия и колосални финансови инжекции. Висяха жълто-сини знаменца, бежанците се настаняваха в хотели и им отпускаха щедри помощи, без да работят. За разлика от Украйна сринатата със земята Газа получи няколко трохи хуманитарна милостиня, а за Ливан няма нищо. Никой не дава на палестинците и на ливанците милиарди, не им праща противовъздушни системи Патриот, танкове Леопард, ракети Сторм Шедоу, никой не посреща бежанците с прегръдки и ваучери. Напротив, държат ги зад телените мрежи, с които е обградена Газа. Защо, палестинците и ливанците не са ли хора? На украинските бежанци се помага всячески, това е добре, това са хора в беда, но защо другите в най-добрия случай са оставени на произвола – ако умрат, да умрат.
Има и друго – в първия случай нападащата страна – Русия – бе засипана със санкции, обвинения, унижения, отделена бе с желязна завеса от Европа. Западът спря да слуша Чайковски и намрази Пушкин. Във втория случай над нападащата страна Израел нямаше международен натиск, никой не ѝ наложи санкции, никоя международна организация не я осъди или поиска сметка, дори само за 40-те хиляди цивилни жертви в Газа. Никой в западния свят не направи и опит да я вразуми и обуздае.
Не може когато става въпрос за смърт, и то на невинни цивилни, на жени и деца, да има двойно счетоводство. Едните са по-ценни от другите, затова ги записваме в графата скъпи жертви, а вторите се отбелязват като групови загуби. Не може за първите да скърбим, а за вторите да нехаем. Не може един народ да бъде избиван, за да даде място на друг. Знаем до какво доведе идиотската идея за жизнено пространство на германците. На нас, българите, евреите са ни много близки, спасихме ги от германците, бяхме с тях и на 7 октомври, когато загинаха и бяха отвлечени невинни хора. Но съчувстваме ли по същия начин и на палестинците и на ливанците, когато гинат под бомбите и разрушените жилища? Ние трябва да имаме еднакво, хуманно отношение към всички, които са жертви, а не да ги делим на две категории, както прави властта. Ето Борисов гневно осъди иранското ракетно нападение над Израел, но не смее да продума срещу несекващите израелски бомбардировки над Ливан и Газа.
Двуличието, двойните стандарти на управляващите са още една от причините за критично ниското доверие към тях и за безразличието към изборите, за което стана дума в началото на предаването.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 7 октомври 2024 г. по Евроком ).