Играчка-плачка – понякога вечна плачка
Когато си играехме като малки и така ставаше понякога – от играчка ставаше плачка. Сеща се човек, като гледа сблъсъците около Хелоуин. Традиционни вече сблъсъци, трябва да се обявят и някакви награди – символични.
Всъшност, има две рационални измерения за разглеждане на Хелоуин – и двете са “хоризонтални”, успоредни и конфликтни.
Първата плоскост е банално неизбежният вектор на конфликта по оста Изток-Запад – келтски ли бил, и какво като бил, то па всичко оправихме, та до Хелоуин опряхме, ама все пак, по-добре си е да е западен и келтски, отколкото български и селски, като кукерите, дето нищо не става от тях…и така нататък, тумбала-лайка…келтски тикви нападат от Запад, от Изток кукери прохода бранят, три дни вече младите дружини как келтските вампири блъскат…
Дето се вика – щом е дошло да са вампири, нека са са си наши, родни вампири, традиционни, нашенски, хамаха.
Само че както и да са маскирани, в каквито и традиции да са се омъкнали – вампирите са си вампири.
И колкото и да скачат с чанове и козяци – вампир вампира не гони.
Разбрали са се зад кулисите.
Втората плоскост е комерсиалното измерение на Хелоуин – най-големият и най-скъп празник в света след Рождество Христово. Още преди години общият обем на приходите се измерва в милиарди долари – “лакомство или пакост” за повече от 7 милиарда долара си е повече от успешен бизнес.
Корпоративният глобален комерс съжалява само за това, че Хелоуин е веднъж в годината. Като нищо ще измислят пролетен Хелоуин, как не са се сетили.
Та въпросът е защо – ако наистина е само закачка – този т.нар. празник трябва да се превръща в глобална индустрия?
Защо и как тази “закачка” се е превърнала в най-големия празник на света след Рождество Христово?
Тази обсебваща и прогресивно нарастваща комерсиалност на Хелоуин е второто измерение на конфликтен сблъсък.
Културният и комерсиалният сблъсъци са рационални, видими, “хоризонтални” и в някаква степен – паралелни.
Третият – привидно ирационален – конфликт е истинският символен конфликт – това е вечният /през призмата на изначално ограниченото ни земно време/ конфликт между доброто и злото, между светлината и мрака, между Бог и Сатана.
Всъщност, във временните пространства на нашия триизмерен свят с начално-крайно време вечност не съществува.
Единственото вечно – и то под условие – са душите човешки, вдъхнатото Божие дихание.
Ако вярвате в смисъла на “малките неща”, в значението на символите като знаци за принадлежност – в този случай, към светлината или към мрака – тогава нито една страна от горните два “хоризонтални” и рационални конфликта не върши работа в този вертикален и духовен конфликт.
Нито Изток-Запад, нито комерс-аскетичност – нищо от това не е истински релевантно на сблъсъка “светлина-мрак”.
Невинната закачка не е невинна, защото – освен подкрепа за комерса – изгражда усещане за принадлежност – и то в ранна детска възраст – към съвременната култура на страха и мрака.
И тази култура на страха и мрака – под формата на закачка – влиза в училища, детски градини и детски съзнания.
Натрупва се в културните пластове на съвременното общество, институционализира се в учебни планове и програми за извънкласна дейност.
Закачка със символите на мрака и смъртта.
А регулярната игра-закачка със символите на злото и смъртта е лесен преход към играчка – плачка.
Понякога – вечна плачка.