Старая се да черпя от мъдростта на нашите предци. Честно казано тя е уникална и ако се приложи резултатите ще бъдат добри. Мъдри хора обаче има и при другите народи, като няма нищо лошо в това човек да се почерпи и от техния опит.
Много ми допада едно изказване на Бенджамин Франклин, което гласи: “Ако си готов да пожертваш част от свободата си за малко повече сигурност, ти не заслужаваш нито свобода, нито сигурност.”
Франклин е прав – свободата е нещо свещено, а стойностен живот може да се води само в едно свободно общество. Свободно общество е това, в което няма репресии срещу онези, които се осмелят да кажат неудобната за управляващите истина. Тук е мястото да се спомене и Джордж Оруел, чието изказване е болезнено вярно: “Журналистика – това е да публикуваш онова, което властта не иска да види публикувано, всичко друго е пропаганда”.
Журналистите и интелигенцията би трябвало да са имунната система на едно общество. Журналистите и интелигенцията първи би трябвало да усетят нередните неща и бият камбаната за настъпващата опасност. Това е безспорно така, но и самият народ трябва да е буден, а разбира се и активен, защото както повечето вече са установили – в наше време голяма част от журналистите и интелигенцията участват в пропагандната машина.
В този дух е едно изказване на съдията от Върховния Съд на САЩ Робърт Джаксън:
“ Не е работа на правителството да пази хората да не направят грешки, гражданите са тези, които са длъжни да не позволяват на правителството да прави грешки.“
С една кратка сентенция Джаксън описва истинското демократично същество и неговото правилно функциониране. Реално управляващите са тези, които носят отговорност за това как вървят нещата в държавата, но управляващите са хора както всички други: те имат недостатъци, слабости, а дори и пороци.
Проблемът е, че властта влияе на хората, като засилва негативното у тях. Това е отбелязано много сполучливо от един британец – Джон Далбърг – Актън. На него се приписва изказването: “Всяка власт покварява, а абсолютната власт покварява напълно.”
Ето поради това самите граждани на обществото трябва да следят за действията на политиците и когато видят, че някой от тях върши нещо нередно да му напомнят, че е избран да служи на народа, а не на чуждите сили, които го поддържат. Насилие не е нужно, не са нужни и обиди, просто заемане на решителна, твърда гражданска позиция, това е.
Ако си траем и се свиваме нещата няма да се оправят. Някой може да се надява, че бедите няма да го засегнат, че ще му се размине, но това е само една илюзия. Запали ли се една част от дома, пламъците ще стигнат навсякъде, а да пострадаш като един от последните невинаги е привилегия.
Вместо да се надяваме плахо, че нещата да се оправят някак си, вместо депресирани да не смеем да предприемем нещо и тихо да изчезваме, по-добре е да сложим егото и опасенията си под контрол, да подадем ръка на своите сънародници и заедно да обсъдим какво е най-добро за народното благо. Достатъчно умни сме, достатъчни силни сме. Веднъж да се завърти колелото – вече няма спиране. Както е казал някога Луций Аней Сенека: “Не се опитваме да сторим нещо, не защото е трудно, а е трудно, защото не се опитваме”.
Започнах с изказвания на американци, после споменах и британец, след него и римлянин, но ще завърша с българска мъдрост, с думи приписвани на Любен Каравелов: “Не слушай дяда си, когато ти казва, че преклонена главица сабя не я сече; касапинът коли най-кротките крави – дивите вълци са живи и здрави.”
И накрая нещо от мен: Един народ може да води пълноценен и смислен живот само когато остане верен на своите стари традиции, само когато не заменя своето за нещо чуждо. Традициите са не само коренът на нацията, те са и доказателството, че това, което дедите ни са вършили в миналото е правилно, иначе нас днес нямаше да ни има.
Sparotok