Интересно ми е дали драгият избирател – електорална единица, знае какви са основните програмни точки на всяка една от партиите или коалициите, които се боричкат за гласа му. Наблюдавайки участниците в поредното депутатско състезание, не виждам ясно открояващи се послания и дори липсват такива. Кампанията се води на личностно-обидно ниво, замеряне с кал на противника и самоубеждаване, че от партията /все едно коя/ по-убава нЕма.
Не видях програми за хората. Не видях някой конкретно да казва какво би направил в парламента като законопроекти, кауза или нещо такова.
Общо взето, кампаниите се обобщават със следното:
– Другите много крадат, ние ще ги спрем /как не става ясно, но у драгия избирател остава впечатлението, че ще спрат другите, като се опитат да крадат повече от тях/.
– Другите са прости, ние сме умни. Умнокрасивитетът дотолкова обаче е втръснал дори на собствения си електорат, че това вече не важи. Умни, умни, пък се сглобиха с простите. Наблюдавам дори върли привърженици на ДБ, които заявяват, че няма да гласуват, отвратени от срамните сглобки и компромиси.
– Само ние ще ви оправим. Тук посланията са в патриархално-ориенталски стил, недопускащ друг оправяч и спасител. Нещо като стар бей, който много иска да е единствен на харема, ама харемът вижда само късМек.
– Ако не сме ние, ще дойдат по-лоши /русофили, гербери, ДПС-ари, все едно какви – всички извън тях/. Тук кандидатите се надяват, че са по-малко отвратителни от другите и по този начин ще станат народни любимци.
– Видяхте, че и по-зле от нас има. Основно послание на ГЕРБ. Като са си прави, прави са си, и от тях по-зле има, ама това изобщо не е основание тях да ги избират.
– Ние сме познати. Ние сме непознати. Общо взето, на драгия електорат не му става много ясно кой за какво, но има смътното усещане, че някъде делят кокал.
Едно време поне имаш Бирена партия с ясни, отчетливи и смислени послания. А сега един умнокрасивитет и пишман патриоти. Дори циркът вече омръзна.
Елена Гунчева-Гривова