Въпреки липсата на работещо правителство, икономиката работи
Просто бедните намаляват – това е обективен факт, вижте колко милиарда държим в банките
България се намира в четиригодишна политическа криза. За тези четири години произведохме толкова парламентарни избори, колкото иначе щяхме да сме имали за 30-на години в нормална ситуация. Партиите са се свили до твърдите си ядра и нямат далновидността да си разширят подкрепата. Поради това им се налага да се съобразяват с исканията на ядрата си, а те по дефиниция са най-недиалогичния избирателен корпус и не искат колаборация с никой, отвъд тях. А няма партия, чието електорално ядро да е достатъчно, за да получи управлението на държавата. Следователно кризата възпроизвежда сама себе си и колкото повече продължава, толкова повече ще продължи. Изходът е единствено в далновидно и визионерско политическо поведение, което да привлече подкрепа от страна на широкото мълчаливо мнозинство (по Никсън), което в момента им гледа сеира с неприязън. Това обаче изглежда, че няма да се случи към момента. Въпросът е защо, въпреки политическата криза, българската държава все още не се е разпаднала на съставни атоми?
Единственото, което държи държавата над повърхността, въпреки усилията на политическите субекти да съсипят де-що има институция в държавата, е само едно. Икономиката. Въпреки липсата на работещо правителство, икономиката работи. И тя работи, защото има много хора, които се скъсват от работа. Но и защото българите добре знаят онзи лаф, че спасението на давещите се в ръцете на самите давещи се, както умело са го описали Илф и Петров. С други думи ние се спасяваме по единично и го правим въпреки системния саботаж, който политическата класа провежда върху просперитета на собствените си граждани.
За да си отговорим на въпроса защо икономиката се държи и защо българите се справят въпреки отсъствието на подкрепяща държава, трябва да си отговорим на въпроса какви са основните категории хора, които участват в стопанския живот на нацията. Те биват, най-схематично казано, три вида. Първата категория са бедните. Втората категория е средната класа. Третата категория са богатите. Нека направим само едно важно уточнение – човек се движи по тази категоризация от ниското към високото. За да си богат, трябва да си минал през средната класа (дори и за кратко). За да си средна класа, трябва преди това да си бил беден. От тази категоризация изключваме онази, които са наследствено богати, защото у нас тази прослойка е изключително малобройна, за да е статистически релевантна.
Бедните не са онези, които нямат никакви пари или гладуват. Бедните са онези, които не умеят да управляват пари. Те имат, образно казано, три месеца в годината, в които изкарват повече пари отколкото харчат, но това се дължи на житейска случайност, а не на тяхно активно поведение. Имат шест месеца в годината, в които харчат толкова, колкото получават, т.е. приходът и разходът се нулират. Имат и едни три месеца годишно, в които харчат много повече, отколкото получават. Това е, разбира се, съвсем условно, но принципа е такъв – преобладаващо са на нула, в малка част от времето са на плюс и в сходна част от времето са на минус. Нетно тези хора са на нулата годишно, ако са късметлии и съответно са на загуба, ако не са късметлии. Но не благоденстват, не печелят или поне не могат да го правят системно.
Средната класа са онези, които съумяват умело да менажират собствените си средства. Това са хора, които в най-общ план могат да управляват личния си и семейния си бюджет така, че винаги да им остават едни пари в края на месеца, дори и след непредвидените разходи. Това означава, че те успяват да пестят дори и в месеци с извънредни разходи. Тези заделени пари са ресурс, който им служи за повишаване на качеството на живот – например сносна почивка, прилична кола, добро жилище и прочие. Но и успяват да заделят пари за дългосрочни нужди – предвидими като потребност на поколението от образование или непредвидими като извънредно заболяване на член на семейството.
Третата категория хора – тази на богатите – се съставлява от онези, които могат да управляват добре не само собствените си, но и чуждите пари. Те съумяват да менажират личните си финанси, както и привлечените от тях финанси (от инвеститори, банки, прочие) добре. Това означава, че те носят значителна принадена стойност на парите, които са им поверени в ръцете – лични или външни – с което увеличават собственото си благосъстояние, но и благосъстоянието на инвестиралите в тях. В общия случай тези хора създават работни места, защото им е необходима работна сила, за да увеличават управляваните от тях средства, с което увеличават и благосъстоянието на търсещите работа. Те са и онези, които внасят най-много във фиска, с което позволяват държавата да финансира образование, здравеопазване, сигурност, пътища и други.
В момента икономиката работи добре, защото все повече хора излизат от първата категория и влизат във втората. С други думи все повече хора стават средна класа и все по-малко остават бедни. Гръбнакът на една икономика е именно средната класа, защото първо, тя осигурява голяма икономическа основа, поради своята многочисленост и второ, защото тя създава предпоставки от нея да изплуват хора, които (плавно или по-бързо) ще се придвижат по социалната стълбица и ще влязат в категорията на богатите. Това е причината, впрочем, атавистичните левичари да изчезват плавно от политическата сцена, а синдикатите неусетно да губят ролята си на политически маркетмейкъри. Никой не гласува за "новите леви", все по-малко гласуват и за старите леви, малцина ходят на малобройните протести на синдикатите. Просто бедните намаляват. Това е обективен факт. Вижте колко милиарда държим в банките, вижте ръста на недвижимите имоти, вижте колко скача средната заплата, както и БВП, вижте липсата на безработица. Просто масовият българин работи и то работи добре, с което бедните намаляват, средната класа е факт и се увеличава, а от нея избуяват и много предприемачи, които опитват – къде успешно, къде по-малко – да управляват и чужди пари и да създават благоденствие не само за себе си, но и за близките си, служителите си и обществото си.
Това са фактите. Оставени на мира от политическо вмешателство, българите сами излизат от бедността. Следователно какъвто и кабинет да се появи, той трябва да насърчи този процес. Това може да се случи само чрез дебюрократизация и дерегулация на страната. Това ще гарантира, че бедните ще намаляват, средната класа ще се увеличава, богатите ще растат. Тоест задачата на кабинета трябва да е такава, че да засили и облагодетелства естествените процеси по забогатяване на нацията, а не да търси как да овладее и бюрократизира този процес. Необходим е кабинет на бъдещето, който да акселерира настоящето, а не е необходим кабинет, ревизиращ днес, за да се върнем към вчера.
Политиката трябва да се съобразява с реалността. А реалността е такава, че имаме нужда от правителство, което да отпуши бизнеса и да освободи държавата от оковите на бюрокрацията, за да засилим бързия темп, по който ние тъй или иначе вървим в правилната икономическа посока. Другото е скъсване с действителността.
Автор: Д-р Петър Кичашки
trud.bg
