Много време се говореше, че изборите в САЩ ще наклонят везните на политическия процес в България в определена посока. Едва ли не чакаме да видим какво ще реши новият американски президент за България.
Както винаги масовото усещане у хората сочи правилната посока – изборите в Америка ще повлияят, но на практика ще се случи малко по-различно.
Няма Посолството да каже как да функционираме и кой с кого да се коалира в парламента – доказателство за това ще бъде липсата на редовен кабинет, какъвто мога с висока степен на вероятност да твърдя, че няма да бъде излъчен. Точно толкова убеден за липсата на всякаква устойчивост на политическия процес в 51-вото НС, колкото съм и убеден във факта, че Посолството, след победата на Тръмп, няма да влияя на този процес по никакъв начин.
И под устойчив процес нямам предвид, че няма да се формира, евентуално някакъв кабинет, а че дори и да се формира такъв, много бързо същият ще се разпадне. Говорим за месеци.
Но иначе промяна в България след избирането на Тръмп ще има. Ето как.
Тръмпизмът ще има благоприятно влияние върху популистките, консервативни, антиглобалистични (не харесвам израза антилиберални) политически тенденции из цяла Европа.
А какво представлява тръмпизмът?
Това е политическо течения, което се уповава върху здравия разум, върху прагматизма, върху идеята за национален, егоистичен интерес, в един многополюсен, конкурентен свят. Нацията и държавата като единица са в центъра на тази политическа идеология.
Има подобни течения във всяка една европейска държава.
Бързам да кажа, че тръмпизмът в държави от ЕС не е анти ЕС, както Тръмп не е анти НАТО. Тръмп иска държавите членки на НАТО да си плащат двата процента от БВП за отбрана, а не да разформирова отбранителният съюз. Тръмпизмът в България не е анти ЕС, а иска ЕС да бъде солидарен с националните интереси на България, колкото България е солидарна с ЕС. А това не зависи от Европа, а от нашите лидери.
Тръмпизмът означава повече сигурност, по-малко нелегални мигранти, изповядва консервативни, тоест традиционни семейни ценности – които не са нищо повече от защита на идеята, че традиционната семейна единица се състои от мъж и жена, има два пола и отхвърля категорично ЛГБТ джендър идеологията – и се обявява за по-малко регулации, тоест вмешателство, на държавата в бизнеса.
Всяка държава, със собствена култура и история има и още две, три специфики към този списък, но като цяло е това.
Това политическо течение често е сочено с пръст от либералния елит като „популистко“ – сякаш да си в съзвучие с народа си е лошо нещо?!? – като често се прибягва и до аналогии с Хитлер, Путин и т.н. Общо взето израз на безсилие и интелектуална импотентност. В България ги знаем кои са тези хора.
Та, да стигна до България. Тръмпизмът ще повлияе и на българския политически процес, но НЕ в посока консолидация между ППДБ и ГЕРБ, както мнозина си мислят. Тръпмизмът ще повлияе на спрелия български политически процес като даде тласък на сравнително заспалата опозиция на управляващия в Европа и България либералния елит.
Сега в България е малко по-сложно, както винаги, защото нашият либерален елит „обръща палачинката“ много бързо, типично по байганьовски, и от Камала Харис, започват да викат за Тръмп.
Вчера видях и Кирил Петков и Бойко Борисов са си качили снимки, кой с когото може.
Но на тези хора, вече и децата в детската градина го разбраха, не може да се вярва. Май самите те още не са го разбрали, но следващите избори, съвсем скоро, ще го осъзнаят.
И сега това, което искам да кажа. Замислям се, че е време хора като мен, с публичен образ и някакво изградено доверие – защото в това политическо течение, тръмпизма, най-важният капитал е отношение и доверието на хората към теб – да се съберем и да се обявим за носители на българско политическо движение, което се уповава върху тръмпизма.
Аз продължавам да смятам, че президентът е най-добрият носител на това политическо течение. Той има авторитет, екип и политически капитал, за да поведе битка срещу ГЕРБППДБ и Ново начало, като ядро на либералния, сляп и кух български евроатлантизъм.
Но не знам какви са неговите намерения, а да Ви кажа честно самият той, по мое лично убеждение, не е решил. Това е истината такава, каквато я виждам аз. Много ми се иска да го направи, от много време насам, и далеч не съм единствен. Но решението си е негово и никой не може да се сърди ако реши друго и си изкара мандата докрай, в унисон с клетвата, която е дал като български президент.
За това ще си говоря с хора, които биха били ядро за подобно политическо течение. Преди да напиша този статус писах на един друг, много близък идеологически съратник – познавате го, за да го питам какво мисли. Има още подобни хора, но не са много.
Какво ще направим, ние неизграденото общество, носители на тръмпизма в България не мога да Ви кажа. Може и да не се съберем, типично по български. Но може и да се съберем. Може да се съберем десетина познати, разпознаваеми, необвързани, носители на тази истинска, консервативна промяна, и да се включим в някоя партия. Може и наша партия да направим.
Но развоят на събитията е такъв, че не може да се седи безучастно в такива времена. На мен поне не ми се седи.
И като истински популист, тоест човек, който е с народа си, питам първо Вас.
Какво мислите?
Да. Не. Не, не е време. Или друго. Моят профил във фейсбук не е професионална страница, а обикновен профил, който държа от студентските си години в САЩ. Не съм го сменял и го държа отворен преди, и след като станах политически анализатор. За да мога да имам обратна връзка с всеки един приятел, или последовател тук. И не съм го правил с идеята да го ползвам за една, или друга цел, а за да мога да имам връзка с хората. Защото това ме е интересувало винаги.
Ще чета всеки един коментар под този пост и ще се старая да отговоря на всеки един отправен към мен, както обикновено правя.
С уважение,
Слави Василев