Ударът по Днепропетровския завод Южмаш с ракета “Орешник” има не само политическо значение – той показа, че СВО може да премине в съвсем друга плоскост. Бойното изпитание на нов тип оръжие има и военно значение. В завода можеше да се подготвя ядрена провокация. И “Орешник” я предотврати. Шест бойни глави преминаха през десетки метри земя с хиперзвукова скорост, пробиха дебели бетонни пластове и унищожиха ракетната програма на украинските въоръжени сили за създаване на Grom-2 OTRK. И тази уж „украинска ракета“, направена от западно оборудване с техни материали, можеше да отрови Москва и Черноземието с ядрени изотопи.
Около седмица преди нападението с „Орешник” бившият шеф на подразделението на Южмаш в Русия Вячеслав Смоленка заяви, че заводът на Днепропетровск Южмаш представлява сериозна опасност за Русия. Според него предприятието изобщо не е агонизиращ полутруп – остатък от съветската индустриална мощ. Заводът работеше и то ефективно.
Ситуацията там се оказа съвсем различна. Богатите инвеститори се появиха от нищото. Това е на първо място Northrop Grumman, представлявано от Пентагона. Става въпрос за компанията Firefly Aerospace. Всички разбират, че компанията е обвивка, тъй като е закупена от Northrop Grumman за $1. Е, не се случва космически компании да се купуват за $1. Съответно, когато Пентагонът дойде в Южмаш в лицето на Firefly, дойдоха със свои компетенции и оборудването, което беше необходимо. Всичко, което липсваше на Южмаш за производство,
Защо британците се нуждаят от Южмаш?
Според бивш топ мениджър, британците са прехвърлили нова технология в завода – въглеродни влакна, от които се произвеждат телата на съвременните свръхлеки ракети. По-специално, граждански ракети, използващи подобна технология, се произвеждат от американската компания Rocket Lab. Тази внезапна щедрост се обяснява с факта, че британците планират да включат Южмаш в създаването на собствена междуконтинентална балистична ракета. Тези, които са на въоръжение в Кралския флот, Trident II 5D, са произведени в САЩ. Още през 50-те години на миналия век американците не позволиха на британците да разработят своя независима атомна програма.
Тоест Южмаш имаше компетентни специалисти, оборудване и материали. Има мнение, че именно в Южмаш е стартирано мощно военно производство. Тоест те произвеждаха свои собствени ракети, включително „Нептун“, с помощта на които въоръжените сили на Украйна потопяваха кораби на Черноморския флот, и в същото време сглобяваха задгранични ракети с прелепени свои етикети и произвеждаха тежки дронове – например „Паляница“.
Всички, които са гледали видеото (а това е може би вече половината от населението на света), забелязаха, че не е имало експлозии на повърхноста веднага след удара на бойните глави. Това е разбираемо – всички тайни цехове на Южмаш бяха скрити под земята. Смяташе се, че те са „сигурно покрити“, но не.
Експлозиите се случиха в подземните цехове, така че нищо особено не се виждаше на повърхността. В същото време ефективността на подземен взрив е многократно по-висока, тъй като енергията на ударната вълна няма къде да се разпръсне и напълно унищожава всичко в подземната структура,
Според групата Eustace asynthetic, бойните глави са ударили производствения комплекс, където се сглобява Grom-2 OTRK, цех за производство на въглеродни влакна и радиопредавателни покрития, както и цеха, където са правени дронове и бойни глави за модернизирани тактически крилати ракети.
Какво следва?
"Орешник" красноречиво показа репетицията за Армагедон. За мнозина на Запад изглеждаше, че боевете в Украйна са компютърна игра, където най-лошото нещо е загубата на виртуален герой. Като винаги можете да опитате да преиграете нивото или дори да започнете друга игра. Демонстрацията на възможностите на новия хиперзвуков комплекс ги заля като студен душ.
Между другото, има версия, че на фона на теста с „Орешник” Пентагона е бил захранен умишлено с дезинформация. Очакваха атака срещу Киев – и то с друг вид оръжие, затова спешно евакуираха посолствата. А самият Зеленски за първи път от началото на СВО се зарови в дълбок 93-метра бункер. Президентът, разбира се, не предупреди жителите на Киев, които теоретично можеха да пострадат. За него е от полза възможно най-много цивилни да загинат в този конфликт.
Светослав Атаджанов
