Корумпираният електорат съществува от времето на първите политически избори, само цената му е в различни мерни единици.
През ХVІІІ век жените във Великобритания не можели да гласуват, но нямало проблем да притежават огромни имения. Затова те еднозначно информирали всички мъже, които работели за тях, за кого да гласуват и въпросът бил изчерпан.
Ноа Уебстър, роден през 1758 г., известен като Бащата на речника в Америка и на системата за правилно научаване на писмения английски език, е бил също и политик. Той е сред политиците с най-отявлени консервативни виждания за правото на гласуване.
Накратко: Ноа Уебстър искал "да бъде елиминиран гласът на най-наивните и безотговорни членове на обществото", които той групира като „младежи“ и „неграмотни“.
Ако горкият Уебстър бе дал такова предложение днес, речниците му щяха да бъдат горени по площадите, правописът щеше да бъде зачеркнат, а библиотеките щяха да се отрекат от всичко, което някога е написал. Нещо, за което няма обаче категорични доказателства са думите на Уебстър, че „когато бъде елиминиран вотът на идиотите, може да се разчита на политически стъпки, които водят към развитие, въпреки идиотите.“
Всъщност светът тръгва точно в обратната необятно либерална посока: нека всеки, който може да се добере до място за гласуване да гласува и това ще бъде наречено демокрация.
Въпросът обаче е: кои партии печелят най-много от гласовете на най-големите идиоти – били те напълно неграмотни, платени или твърде елементарни, за да вложат и елемент на мисъл в това, което им предлагат? И дали изобщо някой им предлага нещо или говори така, сякаш те чуват собствените си мисли, които са само констатации, но не и програми за действие?
Кои са и какви са партиите, които не издигат платформи и не обясняват политики, а търсят социално недоволните като сочат с пръст врагове, но не обясняват какво и как биха могли да направят?
Американският президент Томас Джеферсън подкрепя идеята право на глас да имат само мъжете, които притежават имоти, защото само който умее да управлява притежанието си с перспектива, той може да вземе отговорно решение за бъдещето на държавата. Тогава сенатор Джон Дикинсън от Делауеър заявява, че "хората без принципи са най-лесно постижимата цел за онези, които знаят целта си."
„Дайте право на глас на хората, които не притежават нищо и те ще продадат гласа си на всеки богат, който може да ги купи“, казва по същото време губернаторът на Пенсилвания Морис.
През ХVІІІ век американците приемат, че „човек, който е невеж и зависим, не може да бъде надежден по отношение на обществения интерес“. В същото време обаче либералната идея се солидаризира с мародери и нападатели над консерваторите – на жените им и децата им, над собствеността им, като така демонстрирали патриотизъм.
В крайна сметка изборите се случват в сблъсъка на манипулацията на най-невежите и примитивни потенциални гласоподаватели и малцинството от смислени, грамотни и целеустремени граждани. Първата група преобладава в световен мащаб, но изборните резултати са магия почти като алхимията.
Нивото на преговарящите в родната ни днешна политика и начина по който кой откъдето завърне безогледно поставя какви да е условия на всички други, само показва от коя група пристигна новата политическа класа.
Лияна Панденлиева