В един сайт гледах подигравки за колега как била облечена и как се била изразявала на бала на адвокатите. Недостойно за тези, които са го писали. Дрескодът е относително понятие, особено за някои медии и журналисти.
Готови сте да се нахвърлите като побеснели хиени върху някой, който не може да се защити, но някак си подминавате модните изцепки на силните на деня. Гледах например по същото време Урсузът Лайнен как с някакво прилепнало клинче и блузе, с каквото не искам и умряла в канавка да ме намерят, да обикаля на официално посещение. И с някакви мокасинки ли, маратонки ли. И това си е цял лидер на Европейския съюз!
В България никой журналист не си позволява да критикува Борисов, когато прави брифинги, фриволно облечен с развлечен анцуг и цветове, които ловят окото и не го пускат. Няма да забравя и басмените пъстри роклички на една външна министърка. Но те само са ексцентрични, защото са важни. Останалите били прости, защото не са важни. Хайде, бе!
Като адвокат знам, че в съда се ходи официално облечен, с костюм. Понякога и с тога, макар и да няма условия поне в пловдивския съд за преобличане. Не съм си позволявала на дело да отида с дънки например. Но съм виждала колеги с дънки, с потници и т.н., които са се справяли блестящо с работата си. Виждала съм и съдии, които под тогите също са с маратонки и дънки. Което не ги прави по-малко уважавани, професионалисти и достойни личности.
Има една тънка граница, която не трябва да се преминава. Когато ставаш за смях и никаква ексцентричност не може да оправдае поведението ти. Особено ако не блестиш с някакви качества и професионализъм, а се опитваш само да се правиш на интересен.
Накратко – когато си някой, можеш да си позволиш и да си ексцентричен в рамките на умереното, но си професионалист, достоен и уважаван човек. Когато си никой и няма какво друго да покажеш, освен пайети и пера, тогава вече става проблем. И е добре да различаваме единия случай от другия.
Елена Гунчева-Гривова
