Всъщност децата имат нужда от вдъхновение. Нито са лоши, нито са глупави, нито са мързеливи. Изоставени са на инерцията на времето, а ние сме забравили, че трябва да рисуваме картини във въображението им.
В един учебник има раздел за човека и изкуството. Един разказ, две стихотворения и упражнения. Толкоз.
Може би аз съм някакъв отчаян максималист, та за мен такава постна яхния никак не е задоволителна. Искам светове, искам криле, искам глъбини и възторзи, искам фантазията им…
Затова ги посветих в тайните на пантомимата, затова им показах театъра на сенките, затова ги научих на прочутата походка на Чарли Чаплин, затова им разказах за надеждата и хартиените жерави на малката Садако Сасаки, а после те пък ми разказаха за изкуството на фотографията, за чудесата на архитектурата, за братята Люмиер, за възникването на театъра в древността.
Мисля си, че спасението на света, който потъва все по-дълбоко в самотата на технологиите, започва от децата…
Лидия Делирадева