"Дали аз ще бъда кандидат за председател на парламента, това е решение на БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. Това е състезание, в което да покажем, че можем да представим различен начин, по който да изглежда Народното събрание. Първата и втората сили трябва да поемат отговорността по силата на мандатите. Те не могат да се разберат, ние предлагаме някой по-малък, за да може това да отвори пътя да започнат вече конкретни процедури в рамките на парламента".
Това каза народният представител от БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Наталия Киселова в ефира на БТВ.
Видният юрист обясни, че пълното касиране и обявяване на незаконния избор на всички народни представители означава да се установят толкова големи нарушения, които радикално променят изборния резултат. По мнението на Киселова няма данни за чак такова тежко нарушение.
Искането за оспорване в отделни избирателни райони по отношение на конкретни секции е за това, че има данни за няколко типа нарушения. Един от типовете нарушения е престъпление, защото членовете на СИК попълват бюлетини. Тя поясни, че попълването им означава, че те или са празни или биват правени недействителни като се посочва още едно зачеркване на партия. Възможно е да са посочени повече гласове за партия, но те трябва да съвпадат с броя на гласувалите.
"Нашата коалиция получи подкрепа и сме сезирали Конституционния съд за оспорване в отделни секции. Тези секции, на които се вижда попълване на бюлетини искаме да бъдат изключени от изборния резултат. Това може да промени съотношението между партиите които получават повече от 4 процента, но може и да не го промени. Всичко зависи от това, какво ще прецени КС, какви експертизи ще назначи, защото това може да означава повторно броене. Може да означава и изключване на тези гласове, обявени за действителни от СИК", уточни Наталия Киселова.
По думите и е много любопитно дали районните прокуратури вече втора седмица са образували наказателни производства срещу тези членове на СИК, които надписват бюлетини, защото по смисъла на Наказателния кодекс това е престъпление. Тя заяви, че част от предварителната дейност обаче – контролирания вот, мотивирането на граждани да гласуват за определена партия, няма как да бъде установено от ЦИК и Конституционния съд.
"Може да се сравняват данни как е гласувано на 9 юни и на 27 октомври", посочи конституционалистът.
Тя прогнозира, че ако Конституционния съд върне правомощията на президента по отношение на служебния кабинет, това би свалило в значителна степен напрежението около избора на председател на Народното събрание в един бъдещ парламент, защото в момента всички са се съсредоточили в председателя и очакват той да бъде служебен премиер.
"Това допълнително усложнява избора на председател на парламента. Колеги от различни партии казват, че мога да бъда следващия министър – председател и това би ми носило предимство. Това е един от мотивите ми да критикувам тази конституционна промяна, гласувана в предишния парламент. А тежестта върху Конституционния съд сега се увеличи много. Той трябва да работи толкова време, колкото му е необходимо. Не може да се очаква такъв спринт от него. Вероятно КС ще обедини исканията на различните партии и може да очакваме в разумен срок да се произнесе", категорична бе Наталия Киселова.
Според нея съдът има право да се произнесе още веднаж по този въпрос за служебния кабинет, защото трябва да има яснота дали тези промени с “домовата книга” са законосъобразни и дали това не е от компетентността на Велико народно събрание.
"В момента служебното правителство не е ясно пред кого отговаря и тази липса на отговорност е довела до пасивността на органите срещу изборните нарушения и купуване на гласове", каза тя. Киселова обясни и защо не би отстъпила своята кандидатура в полза например на Рая Назарян от ГЕРБ:
“Председателят на Народното събрание е пръв между равни и където има мнозинство, кандидатът е посочван от първата сила. В момента сме в положение в което виждаме как в миналия парламент председателят от ГЕРБ постъпваше в критични ситуации. Това доведе до допълнително недоверие в парламента. Станахме свидетели на срамни сцени не защото е правилно да се скубят кабели, а и защото не може при започнало заседание председателят да внася точка само защото е председател и има право да променя дневния ред. А въпросът за Марица Изток е внесен след като е гласуван друг дневен ред”.
Друг пример, който даде доц. Киселова, е задържането на народния представител Джейхан Ибрямов, с пасивното отношение на Рая Назарян. "Народен представител е подслушван без за това да има разрешение от председателя на НС. Назарян отново не е защитила авторитета и независимостта на Народното събрание", обясни тя.
Киселова коментира, че към момента няма сигнали, че може да се излъчи редовен кабинет. Тя призова да се даде време на парламентарните групи вдясно, защото профилът на мнозинството е по-скоро такъв.
https://epicenter.bg/