Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Дълго и жежко беше това лято и докато се криехме на сянка, си мечтаехме за пастелната есен, за песента на децата, послушно приютена в класните стаи. Не е лесно да си родител, още по-трудно е да си възпитател. Никой не те жали за нищо. Обществото възложи на твърде много работещите родители още една отговорност, а началото на двадесет и първи век ни постави в нови изпитания с подрастващото поколение. То трябва да е по-добро от предходното и да е по-ефективно. Наследниците ни трябва да ни превъзхождат и за това е необходимо да са добронамерено насърчавани. И американските психолози започнаха да се надпреварват как да ни учат на „позитивно възпитание“, а ние решихме да им подражаваме безусловно. Затова днес децата ни са толкова често хвалени, че вече почти не ни прави впечатление. „Ти си обу обувките? Браво!“. „Прекрасно е, че си измил ръцете си!“. „Направил си пясъчна кула? Уау, та ти си истински архитект!“. „Направи сърце от пластилин? Много е красиво!“.
Дори и вие вече си вярвате, че ако не хвалите децата си до втръсване, ще прекършите едва покълналата им самооценка. Позволили сте на някой да ви внуши, че те трябва да са самоуверени, за да се справят добре с ежедневните трудности
Продължавайте да обсипвате децата с похвали и си затваряйте очите пред грешките им. Още от детската градина те трябва да знаят, че са безгрешни и живеят в един щастлив свят. Деликатно налагайте дисциплина, за да не стресирате детето. Западната култура е вероятно единствената, в която съществува концепцията за „самоувереността“ и определено е единствената култура, която изисква от родителите да я поддържат и култивират. Според американците подхранването на „здравословна“ самоувереност у децата предпазва от провал в училище, алкохолни и наркотични зависимости, престъпления, насилие и дори бременност в тийнейджърска възраст.
Всеки се чувства добре, когато получи одобрението на някого. Похвалата ни стимулира да сме по-добри. Но в немалко случаи хваленето е демотивиращо. А когато похвалите към детето чувствително надвишат критиките, човек съзнателно си затваря очите пред дефицитите му. Постоянното одобрение научава децата на егоцентричност, предизвиква ненужно съревнование за вниманието на авторитетният възрастен. Не дай си Боже да забравите поредното признание и детето ви започва да се изнервя, да се дразни от най-малката нередност. Хлапето не само се чувства пренебрегнато, то има нужда да е център на внимание, да бъде порядъчно обгрижвано.
„А вие всъщност обичате ли ме достатъчно?“. Постоянното фокусиране върху поведението на децата изисква твърде много енергия и отклонява вниманието на родителите от други важни събития в живота им.
Отгръщам страниците назад и се опитвам да си спомня кога в нашето детство някой се осмеляваше да ни одобри. Все бяхме непослушни, палави с ожулени колена, критикувани и въпреки всичко когато пораснахме, станахме успели хора със стабилно психично здраве и дълбока емпатия. Станахме уверени и здраво стъпили на земята. Никога не ни е липсвала мотивацията и желанието да даваме всичко от себе си! Но не за да получим в замяна похвали, бонбони, скъпи играчки или забавления в мола. Нямам спомен някой да е плакал, защото не е поощрен, че е измил чиниите вкъщи или че е изхвърлил боклука. Беше едно прекрасно време, в което имахме много задължения и малко права, а подаръците направо си липсваха. Не искам да съм на мястото на днешните прехвалени деца! Бих се чувствала отвратително, ако някой постоянно ми натяква колко съм добра и съвестна и го прави, за да ме „утвърди като личност“.
Нека си даваме сметка, че самоувереността не е крехка като яйце, което може да се счупи във всеки един момент, ако падне на твърда повърхност. И да, наистина ми е омръзнало от американски балони, в които вместо да накараме детето да се закалява в ежедневните трудности, ние напомпваме нереалистична увереност. Сигурна съм, че нито вие, нито вашето дете има потребност от това. И не ми казвайте колко е хубаво, когато детето ви си е написало само домашните или е прекосило улицата, за да отиде до училището само.
Д-р Катя Пенева