Не обичам пропагандата силово и авансово да ми натрапва какво да харесвам, особено когато става дума за изкуство.
Ако държавата, бизнесът и медиите полагаха толкова грижи за цялото българско кино, а не само за филма "Гунди", вероятно седмото изкуство у нас щеше да претърпи ренесанс, като във времената на Рангел Вълчанов, Людмил Кирков, Людмил Стайков, Георги Дюлгеров, Методи Андонов.
Скандирания на футболни агитки, прожектирани трибагреници и умиляващо пеене на химна от невръстни дечица не ми е представата за кинопремиера. Нито пък тоалетите, позите и селфитата на пишман-хайлайфа да са по-коментирани от самия филм.
"Настръхнах", казват футболисти, попитани дали им е харесало.
Аз пък настръхнах от този кич.
Това е друг жанр, с извинение, отвъд естетиката. Може да е сюжет за гоблен, но не и художествен контекст. Да не бъркаме творческия акт със запалянковщината.
Мнението ми е крайно субективно, не задължавам с него никого. Знам и че не е особено популярно сред умело инспирираната еуфория.
Не съм гледал филма (дано е добър!), няма и да го гледам заради маниакалните пиар-претенции, че едва ли не българското кино започва от този момент, че се е случило нещо невиждано и нечувано, че всичко дотук е било някаква самодейна тиня, нескопосен ентусиазъм, тип Братя Люмиер.
И е трябвало да се появят "великите" и всеядни продуценти Иван и Андрей (разпоредители на халтурата), че да видим кон боб яде ли.
Отчайващо е, ако превърнем киното в тв формат. Не ви ли стигат Нова и БТВ, целият праймтайм, цялата пошлотия и чалга на малкия екран?
Да, "Гунди" със сигурност ще бъде инкасиран като "феномен". Касов, масов, класов…какъвто си поискате. То и в политиката ни има подобни "феномени", семантичният ред е същият. И принципът на обуначване с помощта на много, много пари.
Това обаче не е моето кино. Културата и физкултурата са само езикови производни.
Не всичко е пари и агитация, особено в изкуството.
