Постоянно се сблъсквам с българи и българки, които искат само да се действа. Те уж са против Бойко и разбойко и цялата мафия, но де факто повтарят неговата мантра “Работа, работа, работа”.
И как и какво да действаме, питам аз.
Как и какво? Дори и на средно интелигентен човек е ясно вече, че големите приказки за излизане от НАТО, за напускане на ЕС и за спиране на разрухата у нас като цяло са едни големи,но празни приказки.
Колкото и “работа, работа, работа” да се отхвърли днес тя няма да даде никакъв резултат, освен да напълни и без това препълнените банкови сметки на тези политици, които най-много говорят за действия и работа.
Нашият народ днес има нужда от духовно пробуждане, има нужда да поумняване и повишаване на интелекта, а не само от постоянно подобряване на материалното си битие.
Виждаме, че колкото и по-големи да стават доходите, обществото ни нито става по-щастливо, нито по-умно и нормално, а дори напротив.
Да не говорим, че въпреки уж материалното “подобрение” нацията българи продължава да се топи и скоро ще сме 5 милиона. 5 милиона. А само преди 35 години бяхме 9 – тук – в България.
И масата от нас продължава да вярва, че само материалното богатство е важно…без да се замисли, че в края на жизнения си път повечето няма да има на кого да оставим това материално богатство, понеже децата ни все по-рядко имат техни деца.
Дори Караджата не ни трябва. Не сме дозрели до това време. Пропаднали сме в егоизма, алчността и глупостта. Масово сме пропаднали.
Затова днес са нужни безброй паисиевци. Нужни са хиляди будители, които да върнат българина към нормалност, да му припомнят, че не само той е важен, а важни са всички около него, да му припомнят, че няма по- ценно от вярата – в Бог, родината, семейството, че главната ни задача на този свят е не да си гледаме кефа, а да създадем потомство, да го отгледаме и възпитаме в любов към род и родина.
Времената днес не са по-тежки от времената на Паисий и следовниците му. И тогава и днес националният ни дух е мачкан безмилостно от наши предатели и чужди завоеватели, но днес ние поне привидно сме свободни.
Паисий постигна много с една малка книжица, но бяха нужни цели 100 години от неговата “История славянобългарска” до създаването на Първата българска легия.
Днес можем да постигнем сите резултати много по-бързо. Като се събудим, тогава ще дойде и времето на Караджата, за да отхвърлим отново чуждия ярем.
Но първо трябва да се събудим!
ЧЕСТИТ ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ!
