Преди известно време познавачката на българското народно творчество проф. Иваничка Георгиева споделя следното: “Особено важна черта в етническопсихологическата характеристика на българина е неговата увереност и оптимизъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да не бъде победено от човека. Последния е способен винаги да намери някакъв изход…Българинът винаги поставя себе си над демоничните и митични същества – змеят е лековерен, вампирът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самодивите омилостивени. За него (българина) и дявола не е така страшен защото може да бъде надхитрен…” – Ив. Георгиева, Българска Народна Митология
Увереността и оптимизма са действително важни качества, те са помогнали на предците ни да оцелеят дори и през най-черните времена. Да вярваш в себе си означава да имаш трезва преценка, да разбираш, че на този свят спасители няма и ако някой може да те извади от блатото – това си само ти, никой друг.
Да разчиташ на себе си означава и да си силен: както физически, така и духовно. Никога не е късно човек да поиска промяна и да започне да работи усърдо, за да я постигне. Никога не е късно човек да опознае по-добре своите съседи, колеги, а и роднини. Силата на едно общество се определя не само от качествата на отделните индивиди, но и от тяхната готовност, и способност да работят заедно за общото благо.
