Нищо нелепо няма в смъртта на Кирил Маричков. 80 годишен човек. Случайности няма, като ти дойде момента, става.
Трудно е да се опише значението му за България, защото е двойнствено и много противоречиво. Със сигурност с Маричков се свързва основата на рок живота в България и то в продължение на 60 години, рекорд, който никой друг певец, музикант, изпълнител, автор на текстове няма в този жанр у нас.
Щурците са основното постижение на рока у нас и това ще има историческа следа за идващите поколения, а Щурците е Кирил Маричков. Така че ролята му и значението му са огромни. Музиката им просто е велика и оставя недостижима следа във всеки българин.
От друга Кирил Маричков се свърза дълбоко с антикомунизма и по този начин опорочи своето културно наследство, като го обвърза със сили, които към момента на смъртта му, ясно се разбират като антибългарски и антихуманни, които унищожиха България и всичките и постижения в социализма. Понеже културните постижения са духовни и съответно нефизически, музиката на Маричков не попадна в графата "унищожено, разпродадено, застроено". Иначе щях да го питам, ако любимият му антикомунизъм беше унищожил творчеството му, както унищожи творчеството на баща ми, хирдомелиоративният инженер, разработил напояването на половин Северна България, от чиято работа днес няма един пирон помен.
Това политическо украсяване на кариерата на Маричков за съжаление принизи творчеството му и културата му. 35 години по-късно се вижда, че той само загуби от позицията, която си избра. И Фондацията не можа да му помогне.
Кирил Маричков беше свързан през семейството си със Запада, с Ватикана. Нямаше как позициите му да са други. Просто прекаляваше и то не веднъж и дваж.
За умрелите не трябвало да се говори лошо.
Аз не мога да замълча, защото разочарованието ми е огромно и ме боли заради ограбването на младежките ми трепети, които Щурците предизвикваха. И сега, когато човекът замина, ще разбере колко пошла беше политиканстващата му култура.
Анастасия Гешева