Преподавам на децата мита за Прометей и си мисля за ненаучните уроци. Още от Античността на хората винаги е нужен жертвен агнец. Дали ще бъде Прометей, дали Иисус, или някой друг, но неизменно е нужен такъв образ.
Причината се корени в това, че израстването на духа в болката и страданието, не е присъщо на всеки. Това е тежък осъзнат избор и е далеч по-леко и удобно да се прехвърли на другиго .
Нежелание да се премине собствената Голгота, но огромно желание да се оберат сладките плодове. С минимално усилие, без това да бъде изстрадано.
Именно това е началото на всеки порок. Лесният път, чуждите жертви и отказът от поемане на лична отговорност. Постоянно виждам мрънкащи хора, които се разглеждат като жертви и онеправдани. Но не искат да си мръднат никакви части в активно и осмислено действие .
А хубавите неща стават бавно, трудно и често болезнено..Не можеш да оцениш стойността, ако не си готов да си платиш цената. Със собствена жертва, а не с чужда Но как беше – да сме живи и здрави, а напред е каквото стане.
Тодор Беленски