За открадната дъга от децата мълчим.
За опитите да бъде подменена историята ни пак мълчим.
За подигравките с предците ни – онези смели мъже и жени дали живота си за свободата и независимостта на България позорно мълчим.
За петвековното робство и
саможертвата на българските мъченици да опазят вярата ни гузно мълчим.
За загубата на национална памет, идентичност и сувереност мълчим.
За промиването на мозъците страхливо мълчим.
Радваме се на хелуин и сатанистките извращения, а нашите празници почитаме само с ядене и пиене.
Правим се, че не забелязваме как поругават и събарят исторически паметници. Как изхвърлят Вазов, Ботев и Вапцаров от учебниците, за да ги заместят с Букъри.
Мълчим позорно!!!
Сега когато поставят “паметник” на рогатия пак ли ще мълчим?
На площада. До Храма!
Там ще го постави управата в Перник, за да е видно на кого служат!
Братя и сестри, граждани на Перник, призовавам ви, не мълчете!
Малко ли изпитания изтърпяхте? Водна криза, земетресение, наводнение…
Станислав Недков