Устойчиво и напористо се върти една опорна фраза и точка от социолозите в рамките на цялата кампания, но в нейните последни дни е изключително натрапвана.
Опорната точка е формулирана в няколко различни фрази с един и същ смисъл – предизборната кампания е била толкова вяла, че все едно я е нямало; хората не са разбрали, че е имало предизборна кампания; почти никакви усилия не били положени от партиите да правят кампания.
Това е общ опит за манипулация, чиято цел е от сега да оправдае и легитимира огромния провал на политическите субекти с претенции да управляват. Хората не искат да ги виждат, хората не им вярват, и хората няма да излязат да гласуват. Причината за това не е, че кампания е нямало, а е отвращението на мнозинството от избирателите от една страна, както и липсата на интерес към обществените дела в друга част, най-вече сред гражданите между 18 и 25г.
Но това не означава, че кампанията е била вяла.
Напротив, това беше една от най-натрапващите кампании. Това беше кампания, в която абсолютно всички политически субекти, които социологическите проучвания предвиждат да са представени в парламента, положиха всички усилия да се натрапят, заявят и да предизвикат интерес.
Тази кампания беше една от най-шумните, които са провеждани в последните десетина години.
Има опит за манипулация от страна на социолози и политолози да оправдаят провала на политическите субекти.
Тази кампания започна със скандали, с непрестанно отразяване на всяко едно партийно събитие от интернет и традиционни медии. Партиите дори успяха да влязат и в алтернативните медии и Ютуб канали. В почти всички големи частни радиостанции вървяха ежечасови рекламни съобщения на партийни лидери.
Тази кампания беше наситена със скъпоструващи концерти на попфолк изпълнители в различни градове на държавата. Няма гражданин, който да не е разбрал, че ще има избори.
Въпреки това избирателната активност ще е срината. Въпреки усилията на всички участващи в изборния процес това ще бъдат изборите с най-ниска избирателна активност.
Това посочва най-слабото място на тези, които искат да отклонят вниманието.
Първо – политическите субекти, които ще влязат в предстоящия парламент са непредставителни. Второ – те нямат легитимност да представляват народа, защото народа не ги иска.
Трето – Няма големи партии. Партиите, които ще влязат в българския парламент са малки партии.
Това е голямата им болка. И тази голяма болка се трансформира в страх. Страхът, че са пътници. Страхът, че се задава нещо ново, което ще ги измете. Първо геополитически, второ – вътрешно. А този страх е основната мотивация да сглобят правителство. Има множество държавни постове, които трябва да се разпределят, от които зависят много пари.
Но това няма да спре процесите.
Политическата система и държавата трябва да бъдат взривени.
Станислав Бачев