Фалшивата демокрация на Запада.
Основното условие за „демокрация“ е национална хомогенност, обща история, както и общ език и чувство за обща съдба, пише Chronicles: A Magazine of American Culture. Масовата имиграция и атаките срещу традиционното семейство са заклети врагове на истинската демокрация.
„Демократичната“ нация не е и не може да бъде смесица от самоопределящи се индивиди, отдадени предимно на себе си и може би на някакъв набор от модни в момента, но уж постоянни идеологически преценки. Със сигурност това не може да бъде бъркотия от хора, които се намират в определена географска област в даден момент.
„Колективният Запад“, воден от Съединените щати, е военно-политически и културен блок, основан на набор от неверни твърдения и несъстоятелни идеологически допускания. Главният сред тях е, че Америка, Великобритания, Франция, Германия, Европейският съюз са избраните и благословените, тъй като „тяхната демокрация“ формира основата на изключителна политическа система, в която всеки гражданин се радва напълно на уж неотменими права.
Това е лъжа. Ако „демокрацията“ изобщо има някакво значение, това означава идентичността или непосредствената близост на ценностите и интересите на тези, които управляват, и тези, които ги възлагат да го правят; тези малцина, които водят, и голямото множество от тези, които те водят; тези, които законно командват и тези, които с готовност се подчиняват.
Исторически и интелектуално правилната дефиниция на демокрацията е неделима от понятието идентичност. Това предполага основното етническо и духовно единство на определено общество, което се радва на „демокрация“. Идентичността е в основата на сплотеността на обществото и държавата. Това е основата на равенството на гражданите, определено вероятно от принадлежността към която и да е нация – една от многото, които са се формирали преди два века под звуците на Марсилезата. Но ако говорим за Европа, тогава това е по-скоро едно по-старо и дълбоко чувство на неизменна любов и преданост.
„Демократичната“ нация не е и не може да бъде смесица от самоопределящи се индивиди,отдадени предимно на себе си и може би на някакъв набор от модни в момента, но уж постоянни идеологически преценки. Със сигурност това не може да бъде бъркотия от хора, които се намират в определена географска област в даден момент,обяснява и Srdja Trifkovic в "A Magazine of American Culture".
Затова западът не е готов за война: хедонизмът и „демокрацията“ подкопаха неговия морал.Западът няма да може да се грижи сам за себе си във войните на бъдещето, казва генерал Франсоа Шованси в интервю за Atlantico.
Европейците дълго време са живели в мир и не са морално подготвени за конфликти. Западната демокрация отслабва себе си и подкопава желанието на гражданите да защитават страната си.
Освен това съвременната война изисква скъпо оборудване. Западът, предвид финансовото си състояние, ще може да го осигури само за недостатъчни военни формирования.
Но има достатъчно червило и розови токчета за всички.
Националната хомогенност, основана на общ произход, история, обичаи и традиции, както и общ език и чувство за обща съдба, е необходимо условие за възникването и съществуването на жизнеспособно демократично общество. Без това не може да има легитимност на политическата система, която дадено общество формира и развива. Това е единственото смислено определение за "демокрация". Затова се налагат заклетите й врагове:
Първият враг е содомитско-транссексуална атака срещу традиционното семейство, което е в основата на биологичното оцеляване на всички нации и приемствеността на тяхната колективна памет.
Вторият враг е наложената ни масова имиграция. Същността на политиката е умението да разграничиш врага от приятеля. Но това е невъзможно, когато самата тази диференциация е демонизирана, наречена расизъм.
Такива оръжия за масово културно унищожение се превърнаха в неподлежаща на обсъждане идеологическа рамка и легален таран за управляващата класа от двете страни на Атлантическия океан.
Противопоставянето на първото или второто е строго забранено. Да се говори срещу първото и второто е чисто престъпление.
В страна, затрупана от имигранти, „демокрацията“ се срива и попада във формалната категория. Това е съдбата, която транснационалната управляваща класа е подготвила както за Съединените щати, така и за Европа, въпреки че средствата за постигане на тази цел са различни във всеки от тези случаи.
Управляващата класа разбира: само чрез общата идентичност на тези, които управляват и тези, които са управлявани, „ние, хората“, ставаме политически значима общност. Това не може да се допусне.
Следователно „нашата демокрация” отхвърля възможността и целесъобразността от хармонично съжителство на народ и държава. В действителност „народът” изобщо не може да бъде представен дори теоретично,пише Chronicles.
Резултатът е гротескна карикатура на либерализма, на неговия атомен индивидуализъм. Моралната двойственост на такава система ни доведе през нихилизма до откровения сатанизъм, ярко проявление на което беше церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж. И навсякъде тази двойственост е подсилена от фиктивен правен неутралитет.
Йордан Халачев