На 14 юни 1911 г. в Италия бива поставено началото на странна и дори шокираща история, започнала съвсем реално. Влак потегля от Римската гара и повече никога не се завръща. Но съобщения за него се получават от различни краища на света и дори от различни векове, предхождащи с 400 години потеглянето на луксозната композиция.
Римската железопътна компания „Санети“ организира безплатно рекламно пътуване за богати хора, на които да покаже новопостроения тунел в скалите на Ломбардия. Локомотив и три вагона потеглят на 14 юни 1911 г. със 104 души, от които 6-ма са машинисти и други членове на екипажа. Пътят минава през живописни и красиви местности. В началото всички са радостни и празнуват с напитки и отбрани храни. Заможните пасажери хвалят пътуването и искрено се забавляват, екипажът също. Но когато влакът наближава и навлиза в най-дългия тунел, построен в Европа до този момент, разположен в планината Ломбардия, всичко се променя.
Новият луксозен влак навлиза в тунела, но не излиза от другата страна, където го очакват репортери на всички италиански вестници, представители на местната управа и много хора. После всички те свидетелстват, че влакът никога не се показва от тунела, никога не излиза от него и няма никакви знаци за неговото съществуване. Няма следи от локомотива, нито от трите вагона, а още по-малко от пътниците.
Всъщност последното не е точно, защото при второто старателно претърсване на тунела се откриват двама зашеметени пътници, които се скитат в тунела с леки наранявания.
Тези двамата обясняват, че скочили от влака в паника, причинена от поредица необясними събития. Точно преди влакът да влезе в тунела, се усетил силен боботещ шум. После появила се от нищото мъгла поглъща влака и превръща безпокойството на пътниците в паника. Само двама обаче се решават да скочат от влака и благодарение на тях светът научава какво се случва до мистериозното изчезване. Един от тях – сеньор Саджино, разказва пред „Римски вестник“: „Чух някакво неясно бучене. Зад черния дим на парната машина ясно се виждаше млечнобяла мъгла, която изпълзя от тунела. Тази мъгла буквално като вълна покри влака. С нея се разтвори и първият вагон от нашия злополучен влак. Стана ми страшно. Скочих от вагона на земята, влакът едва се влачеше. С края на окото си забелязах, че заедно с мен скочи и друг пътник. Двамата се ударихме в земята и повече нищо не помня“.
Провежда се много подробно разследване. Но влакът и неговите пътници така и не се откриват, както не се откриват и следи, способни да обяснят причината за изчезването. Цяла Италия говори за мистерията. Историята получава отзвук и в други европейски страни. Злополучният тунел, за който са похарчени много пари, става неизползваем, защото никой не иска да влезе в него и да изчезне. Във Втората световна война авиобомба събаря свода и окончателно слага край на достъпа до тунела.
Разследването поднася изненада след изненада, които карат разследващите съвсем сериозно да приемат версията, че изчезналият през 1911 г. луксозен влак се превръща в пътешественик във времето. Едно от доказателствата се открива в италиански средновековни летописи на един от манастирите в Модена. Летописът разказва как веднъж към стените на манастира се приближава огромна влакова композиция. Монасите я оприличават на шейна с тръба, която тегли три по-малки. При това от тръбите се вие задушаващ черен дим. Монасите приемат това за дяволско дело и се заключват в църквата, където на колене не спират да се молят за спасение.
Но от влака излизат двама посланици на дявола, които са мъже с гладко обръснати лица, облечени в черно. Те се опитват да проникнат в манастира. Средновековният разказ обяснява, че здраво залостените врати, общата молитва и застъпничеството на Дева Мария не позволяват да се извърши такова светотатство.
Към разказа за пътуващия назад, във времето влак се прибавя не по-малко сензационната история от мексиканска лудница. Тя също се свързва с изчезването на композицията през 1611 г., но се отнася до друго време – 1846 г. По това време в Мексико доктор Хосе Саксино води подробни записки. В тях той отбелязва: „В градската лечебница постъпиха 104-ма души. Диагнозата – масово помрачение на разсъдъка. Освен това при всички еднакво. Рядко явление! Пациентите се държаха неадекватно, без да разбират какво им се говори. Впрочем това бързо беше разрешено. Оказа се, че всички новопостъпили не са мексиканци и не са испанци. Те се оказаха италианци. Невероятно, но нито един от италианците не се водеше в списъците на нито една корабна компания. Проверих лично.
Но най-невероятното: всички 104-ма души твърдяха, че са пристигнали с железницата. И не откъде да е, а от самия Рим. Нашите местни глупаци дори започнаха да твърдят, че това е Божие знамение – посланици от Вечния град. Но това не може да бъде – влаковете не пътуват по вода. Но един от тези хора носеше кутия цигари с дата 1907 г. на нея“.
По-нататъшната съдба на тези пътници от загадъчния влак е неизвестна.
Свидетелството на доктора от 1845 г. не слага край на историите за пътуване във времето и пространството на италианския влак и неговите пътници, потеглили през 1911 г. Доклад от 1955 г. описва Транзита на влак по железниците в Заваличи, Украйна. Работник твърди, че влакът се появява от нищото и прегазва няколко пилета. През същата 1955 г. жители на Пуна, Индия, виждат влак, пълен с пътници в стари дрехи. През 1991 г. влак със същите описания се появява в Полтава, отново в Украйна. Има съобщения за появата на мистериозния влак в Румъния, Русия и Германия. В някои от историите влакът дори не пътува по релси, а някак над земята. Всички тези съобщения претендират за автентичност, както и самото изчезване на влака със 104 души през 1911 г. Нищо определено не се казва досега за изчезването. Най-правдоподобна, но и най-мистериозна остава версията за пътуване във времето и пространството.
Източник: Уикенд