10 ноември.
Дата като дата.
Ден като ден.
Да, ама не.
Почти целият ми съзнателен живот е белязан от тази дата – символ на надежда, на промяна, на едно по-добро бъдеще, за което мно8ита вярваха, че ще дойде.
Каква я мислехме – каква стана.
Дългоочакваната демокрация ни връхлетя, но вместо свободата и справедливостта, за които мечтаехме, донесе със себе си уродливи преобразования. Тези промени първо унищожиха държавата – като изкорениха основите й и оставиха институциите да се рушат. А после започнаха да съсипват и хората – да отнемат от тях достойнството, вярата и силата за устояване.
Вместо общество, обединено от принципи и идеали, се появи нещо съвсем различно. Алчността и личните интереси започнаха да ръководят тези, които ни управляват. Дълбоко зависими от лични облаги и зависимости, те потъпкват общественото благо, оставяйки народа в разочарование и апатия. Вместо да защитават онези, които ги избраха, мнозина от тях предпочетоха да използват властта за лична изгода, създавайки система, в която интересите на малцина са над благоденствието на цялото общество.
А народът? Той гледа безсилно как всичко, за което е мечтал, се разпада пред очите му.
Този 35 годишен блян за банани ми стига!
Лилия Божкова