След участието си във „Всяка неделя“ – в рубриката „Събеседник по желание” – художникът Георги Баев пострада сериозно.
Още преди да приключи разговора ни, ателието му бе изпепелено.
Ще припомня думите на Баев.
Най-напред той каза, че не може да има „ускорено развитие” във футбола, това да не е селско стопанство /тезата за ускореното развитие е на самия Живков!/; че ненавижда „пробивните хора”, със силните лакти”; после говори и за „готованковците в изкуството: „не може 35 години да носиш на памук човек, който е направил нещо под средното равнище”;
и накрая: „Не бива повече да има „наши” и „ваши”! 35 години ние отчитаме само грешки! Дано да отчитаме вече и реални резултати!”
Това е изречено на 5 юни 1983 година, в разцвета на соца.
През ноември същата година, Блага Димитрова написа стихотворението си „Балада за кладата“, което бе публикувано в списание „Пламък“.
То беше достатъчно предизвикателно – нарече пожара „разюздана мъст за Истината“, изречена от Баев.
И завършваше така:
„А сега, зловонна газена тенекийо,
за тази балада
хвърли и мене на клада!“
Баев пък направи една зашеметяваща изложба, в която показа и фрагменти от опожарените си картини.
Властта сякаш не забелязваше тези дръзки жестове.
А и как да се справиш с думи, като – „35 години ние отчитаме само грешки!“ – изречени пред пет милиона души.
Все пак, интервюто с Баев, което бе поместено в третия том от поредицата „Събеседник по желание“, излезе без тия думи – четири години по-късно.
След „Промяната“ Баев беше депутат – и аз се пошегувах, че сигурно му е идело сам да запали ателието си, като гледа какви идиоти има край него.
Хората като него отдавна са кът – а идиотите прииждат ли, прииждат.
Ускорено развитие.
