На тези избори ще се види с още по-голяма тежест пропастта между политическата каста и народа на България. Недоверието между тези прослойки е достигнало до степен на пълно отвращение. Политиците наричат народа плебс и се смятат за богоизбрани, след като са в парламента, а народът мрази политиците и ги смята за долни лъжци и измамници, от които нищо хубаво не очаква.
Тази пропаст става все по-дълбока, а вероятността за мостове – все по-малка. Политиците, имам усещането, изобщо не разбират къде грешат. Или не им пука, което е по-лошо. Но вече наближаваме ситуацията, когато повече няма да могат да продължават по този начин.
При 70 % хора, които не гласуват, и то не заради апатия, а заради отвращение от партиите, явно няма как да има стабилна власт и правителство, а дори законодателната власт трябва да внимава какво прави, защото 70 % негласуващи е като котката на Шрьодингер. В кутията може котката да е умряла, но може и при някое предизвикателство да излезе бясна с нокти и зъби.
Наближаваме преломен момент, когато и двете страни ще осъзнаят, че не може да продължава повече така. Пет години избори след избори и простотия след простотия. Сигурно скоро няма да остане некандидатирал се българин за изборите. Ама полза няма.
Стъпвайте внимателно, политици. Гледаме ви. Чакаме.
Елена Гунчева-Гривова
