В една от кулинарните групи виждам публикация на жена, която е споделила рецепта на попара със сирене – ястие от детството на много хора от моето поколение, вкусно и питателно. И коментари, че то това било просто ядене, че в групата трябвало по-изискани рецепти да се публикуват. В началото се смях. После видях коментара на авторката, че много хора не могат да си позволят ястия с месо всеки ден и скъпи продукти и ми стана болно.
В големите градове обикновено има добър стандарт сред повечето хора. Заплатите са по-високи, има работа. Но в малките градчета и селата как мислите, че се издържат? Как мислите, че една пенсионерка на село се издържа с мизерната си пенсия? Кога станахме толкова "изискани" и "аристократични", че да се гнусим от една попара.
Да ви кажа, аз съм на половин век, много неща съм видяла. Тия, които са много "изискани", не съм забелязала бабите им да са ги хранили със суши, омари и канапета от пълнозърнеста багета с черен хайвер. Да не говорим, че от колкото по-затънтено село си дошъл в града, толкова по-паникьосано се опитваш да се правиш на гражданка. Имах леля – проофесор по френски, завършила Сорбоната, която също е правела подобна попара и не се е гнусяла нито от българското, нито от обикновените ястия и обикновените хора. А сега някакви кифли, които смятат, че са нещо, защото мъжете им имат пари, се подиграват на жена, която просто споделя една рецепта от детството на много от нас.
Хайде да си припомним някои неща: преди 50 години огромната част от населението на България е на село. Малцина са гражданите второ и трето и т.н. поколение. Всъщност много от най-върлите евроатлантици, отричащи и гнусящи се от всичко българско, идват точно от селата. Аз например винаги съм съжалявала, че си нямам село, баби и дядовци на село, където да ходя през ваканциите. И не бих се срамувала, ако имах такива, а щях да се радвам.
В България има села. Прекрасни села. В които хората си изкарват насъщния с къртовска работа. А не получават хиляди левове, защото защитават правилната евроатлантическа линия например по телевизията. Тези хора не получават по 15 000 лева, за да подпират банките на парламента, да спят в пленарна зала и да натискат бутончетата за гласуване. Повярвайте, уважавам повече някоя селянка от село, която си пасе козичките и работи в градинката си, отколкото оядените политици, които продават народа ни.
И е хубаво да бъдем внимателни. Животът се променя. Както сега сте на върха, така може да отидете на дъното. И не се присмивайте на тези, които нямат вашите възможности. Не се присмивайте на българското, на селото, на хората. Защото тези хора са по-полезни от вас и безсмислената ви суета.
Елена Гунчева-Гривова
