В специализираните сайтове бихте могли да откриете информация за български пари, които вече са излезли от употреба, но в днешно време, са безценни. Става дума за банкнотата от 5000 лева, която е в обращение у нас за кратко – между 1924 и 1926 г. информацията във виртуалното пространство гласи, че т.нар. „ботевки“ заради образа на Христо Ботев върху парите, се продават на колекционери.
Прави се обаче уговорката, че „поради липса на каквато и да било информация за пазарната цена, банкнотата се смята за изключително рядка“, затова не може да се предложи начална сума за нея. Според познавачи и ценители цената, на която може да се продаде тази банкнота, е възможно далеч да надхвърли стойността й отпреди век.
Нумизмати са на мнение, че „ботевките” са най-красиво изпълнените български пари. Историците от своя страна припомнят, че когато аферата с тези пари гръмва, в българските вестници се появява карикатура, на която Христо Ботев е изобразен как казва на цар Борис Трети, че най-сетне се е намерил добър художник, който да нарисува красиво и двамата.
През 1624 г. „ботевките” стават обект на една от най-крупните“ фалшификаци в България. Поради нетърпението на фалшификаторите да си върнат вложените в скъпа печатарска техника пари, те бързо са разкрити и вкарани в затвора. В края на декември 1925 г. вестниците гърмят със заглавия и подробни обяснения за участниците в преправянето на „ботевките”, като дават подробна информация за всеки един от заловените фалшификатори.
В много трудни икономически и политически времена на 20-те години на миналия век, през 1924 г., Управителният съвет на Българската народна банка гласува да бъде отпечатана нова емисия банкноти с номинал 500, 1000 и 5000 лева.
Страната е бедна, задълженията по Ньойския договор са огромни, нуждата от пари е голяма. Решението е да се ускори печатането на пари, като се пусне емисия само от 5000 лева. Банкнотите се печатат не в чужбина, а в българската държавна печатница. Първите готови са пуснати в обращение през октомври 1924 г. Върху лицето на парите е отпечатан образът на цар Борис Трети, а на гърба – на поета революционер Христо Ботев. Така новите пари естествено започват да се наричат „ботевки”.
Веднага се задействат и фалшификаторите, сред които са както българи, така и чужди граждани. Групата в София стига почти 40 помагачи. Историците отбелязват, че фалшификаторите са имали и политически помощници, като свързват фалшифицирането на „ботевките” с атентата в църквата „Света Неделя“ през април 1925 г. Когато атентатът убива много хора, в обращение вече са пуснати хиляди фалшиви банкноти.
В началото на аферата през 1924 г. двама българи с леви убеждения, емигранти във Виена, започват да търсят в австрийската столица печатарски машини. Без да мислят много, пускат обява в тамошните вестници, че търсят по-специална машина. Горе-долу по този начин търсят и специалист по тази техника и печатане. Тези обяви бързо ориентират разследващите. Млад австрийски инженер е убеден от двамата българи да свърши най-важната работа с фалшифицирането на парите, като му е обещано, че много бързо ще стане милионер. По настояване на инженера от Германия в София пристигат четири машини за производство на хартия, защото той казва, че купената от Дания не върши работа. Вносни са и изключително качествените химикали за печата.
Идеята е да се започне с фалшифициране на американски долари, но те се оказват прекалено трудни за подобна измама. Така се стига до избора на „6отевките”. Смята се, че са отпечатани около 30 милиона фалшиви банкноти. Те са с много добро качество и в процеса на разследване първоначално заблуждават дори главния касиер на БНБ. Отпечатани са върху хартия с копринени нишки и едва след допълнителна задълбочена експертиза са открити съществените разлики.
До края на юни 1925 г. са подготвени за пласиране над 10 000 фалшиви банкноти или над 50 милиона лева. Трима плевенчани са натоварени със задачата да разпространят фалшификатите. Те го правят първоначално внимателно и с пълен успех в различни магазини. Докато в един момент решават да действат на едро. Свързват се с касиер в Българската народна банка. Пред тях този касиер се съгласява да влезе в заверата и да подмени няколко милиона истински „ботевки" за фалшиви. Уговорен е денят 17 ноември 1925 г. за трансфер на 15 милиона лева.
Касиерът обаче разказва всичко на шефовете си и на полицията, която посреща фалшификаторите. Постепенно са арестувани всички участници в групата и в началото на 1926 г. са вкарани в затвора. Тарторите получават 7, 10 и 15 години зад решетките. Осъдени са да платят обезщетение от по 1 047 000 лева.
Заради фалшивите банкноти през 1926 г. Българската народна банка изтегля от обращение цялата емисия на „ботевките”. Заменени са с нови, също с номинал от 5000 лева, отпечатани в Лондон.
Източник: Уикенд
